Има ли значение дали сме с някого за една вечер, за две, без сериозни намерения, задоволявайки чисто физическите си нужди, или намеренията ни са доста сериозни – какво количество въпроси са позволени? Има ли лимит?

Постоянно питаме. Защо? Къде? Как? С кого? Кога? Понякога това непрестанно търсене на отговори изморява. Абсолютно не означава, че стремежът ни да разберем случващите се неща е грешен или неправилен.

Могат ли въпросите да отблъснат човека срещу нас? Да! И то доста често. Някои хора не обичат да бъдат питани за какво ли не и то постоянно. Появява се страха от преминаването на границата на личното пространство. Макар стремежът на другия да е желанието да опознае партньора си и да разбере основни неща, свързани с предпочитания, желания и нагласи.

Дори и във връзките, които са с чисто сексуален характер, ние пак трябва да се опитаме да да разберем елементарните неща за човека срещу нас. Може да го/я познаваме като приятел/ка , но да си нямаме и идея какъв е той/тя в другия аспект. Все пак би било хубаво да знаем какво харесва, как го харесва и каква би била реакцията.

Девет от десет въпроса със сигурност са излишни, но как да изберем този един оставащ и да сме сигурни, че няма да провокира партньора ни в отрицателна посока?
Всеки от нас е различен и Слава Богу! Единият въпрос е подходящ за един и абсолютно неправилен за друг. Може би изборът ни трябва да е провокиран от интуиция, преценка или просто усещане.

Не си мислете, че човекът до вас ви задава въпроси, макар и много на брой, за да ви отблъсне от себе си или да ви краде от личното и толкова трудно досегаемо пространство.
Доста често въпросите са провокирани от съмнението, че ние - питащите, сме объркали нещо или казали нещо неправилно. Просто понякога оставаме погрешно разбрани.

Ако връзката между двама не е сериозна, но въпросите продължават да бушуват с пълна сила – то това означава интерес към вас. Това би предполагало положителна реакция от милите и страхуващи се да дадат отговор. Питането е знак на откритост, докато премълчаването, придружено със завъртане на главата в обратна посока, разкрива по-скоро страх.
По-лесно е да се упрекне някого затова, че прави нещата не по начина, по който на вас ви харесва. Дали обаче в същото време да не си зададем въпроса колко пъти сме били питани как предпочитаме даденото нещо...

Въпросите не са излишни и няма лимит за тях. От нас зависи дали ще замълчим, страхувайки се или неинтересувайки се от ситуацията. Премълчаването може да се определи не само като страх, но и като незаинтересованост, дори безразличие, а може и да е незнание или липса на отговор. Повечето хора не могат да бъдат спрени да търсят отговорите и не бива да бъдат съдени за смелостта им да питат.

Дали си струва да отговорите или просто да замълчите е ваш избор!

Автор: Янина Василевa

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg