В любовта човек трябва повече да дава, отколкото да получава. Не е нужно непременно дори да получим в отговор любов от другия човек, тъй като никой не може да заповядва на чувствата си. Достатъчно е да получим уважение и разбиране. Самото чувство на любовта ни дава крила и ние сме готови да полетим. Светът сякаш се променя и става по-добър. Дори когато ни засягат по някакъв начин не е нужно веднага да реагираме остро.
Човек трябва да бъде търпелив и да опита да разговаря с другия човек със силата на любовта. Винаги съм знаела, че любовта е най-голямата сила, която може да отвори всички врати пред човека. Поднесете на някого нещо с любов и ще се убедите, че рано или късно той ще отчете това като ваше предимство и като ваша победа. И ще ви се възхищава. Омразата не следва да ни ръководи в нашите действия, макар и да сме обидени жестоко. Тя на първо място руши самия човек, който я изпитва. Когато сме заслепени от това чувство, действаме прибързано и понякога обвиняваме хора, които нямат вина.
Нашето съзнание е склонно да преувеличава някои факти и така ние се оказваме въвлечени в един сценарий, който сами сме написали, но който обаче понякога няма нищо общо с действителността. Ако сме достатъчно искрени пред себе си, ще се окаже дори, че самите ние сме предизвикали негативното отношение към нас.
Искрено възхищение предизвика у мен един мой познат, който беше обиден и предизвикан публично от друг човек, но вместо да отговори на нападките, той му каза: „Приятел, защо искаш да си развалим отношенията и да не си говорим повече? Не мисля, че с нещо съм те засегнал, но ако е така, е неволно и ти можеше да ми го кажеш спокойно и щяхме да се разберем“.
Наистина другият не можа веднага да се овладее и продължи да се дължи остро, но спокойния тон и умелия разговор от страна на моя познат започнаха постепенно да поохлаждат страстите му и не след дълго ги видях да говорят вече съвсем спокойно на прозореца в коридора на едно учреждение, където всъщност се беше разиграла тази сцена.
А можеше всичко това да протече по друг начин и да се стигне дори до саморазправа. Винаги си спомням този случай като един пример в моя живот - на злото не трябва да отвръщаме със зло, защото така само го подхранваме и последиците биха се оказали не дотам добри, а понякога дори и ужасни. Няма по-голяма победа от това да си победил самия себе си и да си израснал до такава степен, че да можеш да потушиш един конфликт със силата на доброто още преди да се е разразил до степен, че да не може да бъде овладян…
Автор: Живка Юрукова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
