Както всички знаем, днес на мода са бракове и разводи.
Модерно е да се ожениш, да създадеш „семейство”, деца и т.н., но в един момент решаваш – „Това май не е за мен”, хващаш си чукалата и край.
Много неща са изговорени, написани, мислени и направени по тази тема и може би ще се повторя с някои от тях.
Искам да засегна темата за морала и по-точно възприятията ни за „нормалното”.
Всички казват „нормално е” да се ожениш, „нормално е” да се разведеш.
Питам ви, колко хора от поколението на 40-те и 50-те сте виждали разведени и колко рязко се покачва границата на разводите с всяко следващо поколение?
Какво означава за вас думата „семейство”?
За повечето хора не е проблем да се събудят сутрин и да си кажат „Днес се женя” или „Утре се развеждам” и са си прави за себе си. Ами децата, ами близките хора?
В днешно време много хора станаха егоисти, много от нас забравиха какво е значението на думите „Отговорност”, „Семейство”, „Работа в семеен екип” и е много жалко, защото с всеки изминал ден все повече хора губят смисъла им, но още по-жалкото е, че забравят за поетите обещания.
Предполагам, всичко се дължи на сивото ежедневие, на демокрацията и на какво ли още не, причините са хиляди, но как допуснахме да забравим всичко това?
Ето един пример за Саня, която е вече на 10 години. Тя е дете на разведени родители, развеждат се когато тя е на 3. Родителските права са присъдени на майката, но тъй като тя е млада студентка, решава да я прати при родителите си в едно малко селце на крайбрежието на река Дунав. Саня почти не вижда майка си, а баща си - едва 2-3 пъти годишно.
Искам да ви разкажа един момент от нейния живот и да ви попитам как го възприемате вие?
Трогна ме един въпрос на детето към бащата: „Татко, знаеш ли, какво е да си дете на разведени родители?”.
За повечето от нас е нормално децата в един момент да задават такива въпроси, но колко от вас очакват следният отговор „Кое ти е трудно, какво ти е липсвало, знаеш ли колко деца има на разведени родители, какво се оплакваш?”.
Нормално ли е едно дете да мисли за трудностите на своите родители, нормално ли е да се чувства недооценено, а да бъде забравено?
Такива покъртителни случки, дори и още по-фрапиращи, се случват всеки ден близо до нас, може би на детето на съседите, а може би и на нас самите. На мен лично ми се къса сърцето, когато ги виждам.
Затова призовавам всички хора, било то семейни, или не – бъдете отговорни!
Когато вземате решение, обвързано с други хора, помислете и за тях, и най-вече за най-малките! Тези хора са нечие чуждо бъдеще, научете ги как да бъдат щастливи и отговорни!
Автор: Глория Георгиева
Вижте още вълнуващи статии, написани от нашите талантливи читатели-писатели:
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
