Привет на целия екип на Еdna.bg!
Днес е денят, в който всеки от нас ще поиска и даде прошка от близките си. Дълбоко вярвам, че сме добри хора и можем да прощаваме, и можем да поискаме прошка. Изпращам ви свой текст, събрал моите мисли и убеждения за този красив акт на доброта и човечност, какъвто е прошката - поискана и дадена.
Поздрави, Христина
Прошка - дума, пълна с толкова дълбоко съдържание, пълна с вяра, с обещание, с пълно освобождаване на съзнанието.
Да простим...Толкова ли е трудно? Какво ни носи прошката на нас и на тези, на които я даваме?
Прошката, онази искрената, дълбоката, онази, която сваля от плещите ни товара на собственото ни его. Онази, която премахва бремето на пресметливостта за даденото и полученото, за обещаното и изпълненото, за грешките – чуждите и нашите.
Днес е денят, в който, според православните обичаи, искаме и даваме прошка. Но замисляме ли се какво всъщност е прошката, какво влагаме в нея? Дали изричаме просто "Прощавам ти", без никакво съдържание и без вътрешно убеждение, което да ни донесе онова спокойствие на душата, което само прошката може да даде. Дали е празна дума за успокоение на хората около нас? Не!
Смисълът ѝ е много по- дълбок. Тя трябва да дойде отвътре, от душата ни. Тя трябва да носи със себе си не само чуждото спокойствие, но и нашия душевен мир.
От друга страна, думите "Прости ми" – те истински ли са, подплатени с искреност и молба да приемат и разберат грешките ни. Защото прошката е точно това – да осмислиш, да приемеш и разбереш грешката на другия. Да я възприемеш не като грешка. Да освободиш мислите си от теглото на тази "грешка", която много често е "грешка" само за нас, пречупена през нашия ум, нашето разбиране за света и сложена в сандъка на разума ни с надпис "грешки".
Често една "грешка" за нас е просто различно възприемане и интерпретация на света за другия. И тази разлика ние отчитаме и приемаме за себе си като "грешка" и очакваме да ни поискат прошка, а ние да си помислим и да простим. В този смисъл, когато някой ни поиска прошка, трябва да помислим за казаното от него през призмата на стореното и винаги отчитайки различията във възприятията ни с тези на искащия прошка.
Какво имам предвид?
Не ви ли се е случвало да ви помолят за прошка за нещо, което след това, от дистанцията на времето, не ви се струва вече тъй неприемливо и грешно, защото сте променили мирогледа си. Никой не остава все същият, времето ни променя, дава друг поглед към света.
Но ако все пак нечия постъпка или дума ни е наранила, прошката е най доброто лекарство за тази рана, защото "ако не простиш, постоянно ще си спомняш за страданието, което той ти е причинил и тази болка няма да отмине никога" (Паулу Коелю).
Когато простим ние не само освобождаваме другия от чувството за вина, но и себе си от разяждащото чувство, че някой нещо ни дължи, че ни е взел, направил или казал. Прощавайки му, приемаме стореното към нас по друг начин – вече не като грешка, а като още едно стъпало по пътя на житейския опит, което ни е направило по-силни и мъдри.
Да поискаме прошка също е момент на себеосъзнаване, както и да дадем прошка. Щом поискаме прошка ( но искрено и от душа), то значи сме възприели постъпките си като неправилни, опитали сме да влезнем в синхрон с мирогледа на този, който молим за прошка, опитали сме да погледнем през неговия прозорец и да разберем неговия свят.
Искането и даването на прошка е двустранен процес, но не само в буквалния смисъл (искам-давам). Двустранен е, защото моментът на себеосъзнаване е нужен и на двете страни, за да кажат "Прости ми - Прощавам ти".
Не е трудно да поискаш прошка, всеки има своите трудни моменти, в които постъпва не така, както би постъпил при нормални обстоятелства. Все пак всички грешим.
Не е трудно да простим – просто трябва да си спомним моментите, когато ние искаме прошка с надежда да бъдем разбрани, простени.
Нека разбираме хората до себе си. Нека простим и поискаме прошка, защото "най-красивият подарък е прошката" (Майка Тереза).
Подарете го!
Автор: Христина Георгиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
