Имам приятел пианист, който се отказал да свири много отдавна. В музикалното училище му казали, че има абсолютен слух. Талант. Аз не знам дали е така. Не мога да чета ноти, не ги разпознавам по слух. Мога само да ги усещам със сърцето си. Редуват се мажорни и минорни мелодии на живота. За моя приятел мога да кажа, че има уникален вкус за музика. Красива музика.
Талантът е като канарче. Събуждаш се един ден и намираш безжизнено телце на дъното на клетката. Поставяш го внимателно в стара кутия за обувки, слагаш капака, взимаш лопата и се отправяш към градинката до блока. Нотите са в кашони на тавана, пианото събира прах на вилата, а вятърът е откраднал последния акорд и е избягал в неизвестна посока.
Имам позната, която е пианистка. Отличничка на випуска в Музикалната академия. Пътува по корабите. Кратки скандинавски круизи. Не изпълнява сюити и клавирни концерти. Само ежедневни, лигави мелодии. Strangers in the night. За първи път я чух да свири, именно на онова пиано, което събира прах на вилата. И се влюбих. Не, не ме разбирайте погрешно. Влюбих се в музиката. В прашното пиано. И в пианиста, моя приятел...
Талантът е като канарчето. Иска гледане... и много любов. В златна клетка. Храни се със зрънца от ноти и пие усилната пот от челото. И ако няма късмета да се е родило на правилното място, през правилната дeсетилетка, когато стане пълнолетно - отлита. Я към някои скандинавски фиорди, я към страната на неограничените възможности. В най-лошия случай ще го докопа котката и това, което остане от него, ще свърши в някоя стара кутия за обувки, в градинката до блока.
Знам какво си мисите. И само не ми минавайте с номера за липсващите ценности у младото поколение, чалгата и неблагоприятната политико-икономическа обстановка. Няма да ви се получи. Не и този път.
Кога за последно сте слушали песента на канарче? Помните ли? Ами припомнете си. Сигурна съм, че е било отдавна, защото котката се облизва до вратата, на пода се търкаля стара кутия от обувки, а вятърът току-що ви измъкна под носа последните акорди от "Концерт за пиано No 3" на Рахманинов.
Автор: Ралица Петкова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
