Сутринта на закуска казах на децата, че съм участвала в играта "Един ден на Edna жена в Mall of Sofia" и какви страхотни награди очакват трите спечелили.
Момчетата се засмяха и казаха: "Ех, мамо, как може да си толкова глупава, тези игри са винаги нагласени, само ще се надяваш напразно 3 дни!". Дъщеря ми погледна сериозно пред себе си и каза: "Не, мамо, не е глупаво, дори да не спечелиш, ще се надяваш през цялото време и ще бъдеш щастлива". По-късно, насаме, реших да разбера все пак откъде едно момиченце, току-що навършило 5, е чуло такива сериозни мисли. "Мило, това дето, като се надяваш и си щастлива - в градинката ли говорихте с госпожите или го чу отнякъде?". "Не, не съм го чула, но много съм мислила".
Сдържайки се с цялата си воля да не се разсмея, аз продължавам да упорствам: "И не се ли разочароваш, ако се надяваш и нещо не се получи?". "Понякога се разочаровам, но бързо го забравям. А времето, когато съм се надявала е много повече". "Например, за какво си се надявала?".
"Ами… например за рождения ми ден. Аз толкова време си представях как ще бъде, подаръците - мога да си представя всичко. И после мога да не харесам и да си представя друго. Така много дълго съм щастлива. Иначе рожденият ден мина толкова бързо и не можах да се зарадвам на някои неща…". "Затова ли все си мечтаеш да си принцеса?".
"Дааа, много е хубаво. Аз знам, че не съм принцеса, обаче като си представя, съм. И като си играя с куклите, си представям разни неща… Те и Гошко, и Ники от градинката знаят, че не са Спайдърмени, но много обичат да си играят на такива игри. И много си представям, че съм булка…".
Това вече ме ядоса: "Но ти ще си булка един-единствен ден, какво толкова го мислиш, на следващия ден пак ще си същата, даже роклята няма да можеш да облечеш отново!". "Ами точно затова си мечтая сега, нали ти казах!".
Да бе, как може да задавам такива глупави въпроси. Но дъщеря ми не се разсърди много и след малко продължи: "Ти понякога пускаш тото. Знаеш, че може да не спечелиш, но се надяваш. Понякога си мечтаеш какво ще направиш и си щастлива. И после не се разочароваш толкова".
Детето явно е мислило по въпроса, а аз за малко да се изсмея и да разваля всичко. Колко пъти съм и казвала: "Стига си играла на принцеси, не можеш ли да измислиш някаква друга игра!".
Или влизам в стаята й, а навсякъде оплетени колани от дрехи, намятани шалове и одеяла и тя се усмихва насреща: "Хубав ли е замъкът ми?". "Да, но моля те сега да прибереш всичко на мястото!". Колко скучно. Другия път ще опитам да кажа: "Хайде и двете да сме принцеси!".
Колкото до играта в сайта - наистина не се разочаровах много. Малко завиждам на спечелилите, но пък си харесах един сет от примерите на Роди и още днес ще си направя подарък. Благодаря на екипа на Edna за възможността да помечтая! И ще очаквам фотосесиите с нови идеи. Дано спечелилите да се забавляват много!
П.п. Съжалявам, Боги и Светла, че и аз през очите на дъщеря ми и малко стана клиширано като онова дето се случило на "една приятелка", но все пак - важни са уроците!
Автор: Нели Николаева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.
