Здравейте всички от Edna.bg,
Чета и понякога коментирам статиите ви. Днес написах нещо, което е реплика към някои от вече публикуваните текстове в сайта - исках да концентрирам мислите си по точно тази тема и видях колко е трудно да си пределно искрен с името си отдолу. Това е моят коментар по всички сходни теми.
Поздрави,
Нели
Вече отдавна минах тийнейджърската възраст, но още вярвам в Любовта. Вярвам, че има Edna душа там някъде, която ни допълва перфектно и без която не намираме покой и "себе си". Вярвам,че една от основните цели на съществуването ни в това измерение е да се научим да разпознаваме тази Любов от другите Нелюбови.
Винаги има поне една загадка, която трябва да решим, за да познаем Него или Нея. Нещо елементарно за страничните хора, но неизвестно защо - много съществено за нас до този момент. Като някоя буква в повече или по-малко или "Той не разбира поезията ми, освен това не разбра и филма, който гледахме снощи", или "Тя не е част от компанията и няма да бъде, с нейната нещастна музика"... Все някакъв предразсъдък успява да се намуши или пък точно Неговите очи не са подходящия цвят или Нейните гърди са прекалено малки и обезкосмява краката си само до коленете...
Спомням си как познах моята половинка. Бях на 15 и тъкмо се питах дали изобщо мога да обичам и то дълго, и то само един човек, и какъв ли пък ще да е този толкова невероятен, който да си струва усилията и жертвите.
Прочетох някъде нещо като: "Съдбата ни навира отговора под носа, но въпреки това, точно този избор е най-невероятния за нас". Тогава го забелязах - той вече подозираше за мен, но аз несъзнателно го бях игнорирала и как не бях видяла досега какъв е всъщност?
Няма да нарека моята Любов изпепеляваща. Не ми харесва тази асоциация с пепел. По-скоро прилича на гладко езеро, в което плувам с лекота, сякаш летя, водата е чиста и приятна и се нося без всякакво усилие и съм точно истинската Аз, без грим и фалш, светеща... Или като дивна мелодия, която звучи - аз понякога от разсеяност не слушам думите, но тя е там и не престава от това. И не е нужно никакво усилие, за да чувствам, тя е просто в мен, пълни ме и прелива.
Няма такова нещо като безоблачно щастие, път посипан с рози и т.н. - дежурните пожелания при свързването на две души. Най-интересната част от приказките доста е съкратена с това "и заживели щастливи...". Но когато има страст, някое-друго скандалче от време на време действа доста възбуждащо.
Понякога боли. Сигурно няма по-силна болка. Когато си толкова незащитен, няма как да го избегнеш. Издигам стена. Но как да се сърдя дълго, когато тази нежна усмивка в очите му казва "Съжалявам" по-добре от всички красиви думи? Събарям стената. Затичвам срещу неговата и в мига, когато почти се блъскам, там вече цъфтят цветя.
"А сексът?", вероятно иронично ще попита някой.
Когато си толкова гол и се чувстваш толкова добре с голотата си, и обичаш толкова силно, че разделянето боли, и усещаш косата му в твоята и ръката си в неговата, и толкова близо, че не знаеш къде свършваш Ти и започва Той, думата "секс" не звучи много на място. И защо да обличаме чувствата в ненужни дрипи?
Всъщност не е най-важното, че Любовта съществува, а че Пътят започва с идването и. После се върви пеш, с раница. Понякога тежка по напечената урва, лека след приятно хапване на дъхава полянка до бистър поток. И тук е същественото - ако си намерил точно твоето парченце, пътищата ви са идентични, ако не - поне вече знаеш.
И пътя, по който си тръгнал, е точно твоят, познаваш го със сърцето си, не е просто Нечий път. И ако неговият път го отвежда в Австралия, за да работи за голяма софтуерна компания - мечтата на живота му, а твоят води към бялата спретната къщурка в планинско селце, твоето усещане за Земен Рай, вече знаеш! Ако представата за рая съвпада и се допълва с всеки ден - виж ти, намерила си!
В колко ли животи досега сме се разминали? Колко ли пъти досега сме се заблуждавали, докато се познаем? Не знам нито колко ще продължи, нито какво следва после, защото има Сега вече 20 години. И ЗНАМ, че е истинско, просто ЗНАМ.
Автор: Нели Николаева
Очакваме и вашите текстове на edna@netinfocompany.bg
