Дай ми повод да си мисля, че те има, за да продължа да пиша заради теб, без да заобикалям живота.

Тук те открих и тук те изгубих, търся те в бялото около мен, трябва да те намеря на всяка цена и то веднага!

Започнах да пиша история за теб, но след това я изтрих, защото ми се стори прекалено тъжна. Натиснах "Save", за да съм сигурна, че тъгата е заличена и излязох да се поразходя с идеята да срещна на живо цветното ти отражение някъде между сивите силуети на ежедневието.

Знаеш ли все пак ще се опитам да възстановя преживяното в опит да те открия между срич-ки-те. ТИ ми показа, че не бива да ме е страх, а още по-малко да ме е срам, когато изразявам себе си, разкривам усещанията си, разтварям се и отново се свивам. Какво е това?

Сила на духа или свобода да надскоча елементарните човешки скрупули, зад които е скрита истината за всеки от нас. За мен. За теб. Не мога и не искам да споря с чувствата си. Тогава какво ми остава, освен да продължа да ги изразявам доброволно, независимо какви са те, положителни или отрицателни?

Понякога съм твърде смела в способността да се разкрия, а друг път плахо поглеждам зад ъгъла на емоциите, които бушуват като ураган в мен. Може би трябва да се върна в началото и да започна да се оглеждам внимателно зад всяка дума, точка и история в опит да открия твоите следи.

Без теб се чувствам като 0 (нула), като много кръгли 000. Или не, по-скоро като Х, като един единствен Х. Въпрос на личен избор. "0" е празно, кухо пространство, което мога да запълня само с въздишки по теб, а Х е… Какво е Х? Изход от нищото към теб.

Ти ме зареждаш, а след това аз се разреждам в бялото около мен. Дали не обърках концентрацията? Продължавам да търся в потъналото в мен и изгубеното извън мен.

Къде е истината? Между редовете или между думите, питам се отново и отново. Къде е ТЯ, моята, твоята истина? Дали не е затворена без право на глас между ограничеността на човешките ни умове?

Питам се, ако решим да я отключим какво ще постигнем? Живот без условности на ръба между сигурното и несигурното или свобода зад всяко многоточие. Защо не го направим тогава, нека вдигнем бариерата и да допуснем истината до себе си. Готови ли сме да се издигнем над собствените си предразсъдъци в името на нашето щастие и на човека до нас?

Готови ли сме да надскочим егото си? Въпроси със срок на годност. Ако пропуснем отговорите, поемаме риск всеки от нас да си тръгне от историята на живота преди да е видял светлината в пролуката от искреност.

Търсих ВДЪХНОВЕНИЕТО, а намерих част от скритата ИСТИНА за взаимоотношенията между нас. Къде е връзката? Всичко започва от мен и от теб. Тази вечер направих поредното си откритие. И смятам да продължа към следващото. И следващото. И следващото…

Откритие поредно:
Когато ти и аз открием себе си поотделно, тогава ще се появи и ТЯ. ВРЪЗКАТА между откритието и истината за нас. "Всичко тече, всичко се променя". Всичко може да бъде загубено и след това отново намерено на място, на което никога не сме очаквали и във време, когато плахото в нас е по-силно от смелото.

Автор: Виолина Харалампиева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.