Моногамия. Потърсих в интернет и първото, което намерих, беше: "Терминът моногамия се използва в биологията и означава пожизнена връзка между два индивида от един вид, с цел размножаване. В разговорния език, моногамия се отъждествява с любов."
На скоро един приятел ми зададе въпроса – вярвам ли, че хората, които прекарват по 30-40 години, та и повече заедно, са си били верни през цялото време? Сега, като го повтарям, не съм сигурна дали това е въпрос или констатация. Не, аз не съм цинична, но и не вярвам. Тези двойки по-скоро са изключения.
А правилото... Има ли правило или сами измисляме собствените си правила, за да можем да ги нарушим след това, или за да разширяваме границите, които смятаме, че е редно да спазваме?
И в отговор на тези, които веднага ще ме обвинят в прекалена разкрепостеност или закостенялост, омъжена съм, от 10 години съм със съпруга си. И дали съм допускала грешки, зависи от гледната точка и разбирането за това, кое е правилно и кое грешно, какви са границите и правилата.
Способни ли сме да бъдем само с един човек? Бих казала категорично: Да! Но така ще бъдем ли по-щастливи? Тук вече отговорът не може да е категоричен.
Всеки ден гледам около мен семейните ни приятели, достатъчно близки сме, за да знам кои са си верни и кои са излизали за малко от общо приетите коловози за вярност. Изводът, който си направих, беше, че моногамията не определя щастието в брака и във връзката.
Може би, понякога изневярата е здравословна, помага ни да разберем, колко всъщност ни е грижа за брака ни и за партньора ни, колко всъщност ни е хубаво заедно.
Помага ни да си дадем сметка, че бракът е нещо, за което трябва да се грижиш, като саксийно цвете до прозореца, което всеки ден поливаш и въртиш към светлината, за да расте здраво и в правилна посока, защото го харесваш, а не защото си длъжен.
Дали моногамията наистина е равна на любов? Ако му "отпуснем края" с друг човек, значи ли това, че вече не обичаме партньора си, или просто сме презаредили батериите, дали сме получили това, от което сме имали нужда, дали сме повдигнали адреналина, за да бъдем по-пълноценни във връзката си?
И тук може би е моментът да поясня, че нямам предвид системните изневери, не говоря за дълготрайните любовни връзки, които накрая почти сигурно завършват с наранени сърца или разбити бракове, имам предвид по-скоро еднократните забежки, които ти помагат да си "избистриш" съзнанието.
Моногамия - тази уж пределно ясна по значение дума зароди куп въпроси в съзнанието ми.
Бихме ли били по-щастливи, оставайки верни на партньора си, като за сметка на това, жертваме собствените си инстинкти и желания?
Има ли хора, изкарали цял живот само с един партньор и никога не са пожелавали някой друг? Не е ли моногамията състояние на духа, а не на тялото?
Моногамен ли си, ако никога не си изневерявал, но ти се е искало?
И къде е границата, която определя що е изневяра?
Намерих само един отговор. "Въпрос на гледна точка, на лична преценка и за да бъда честна, може би всичко зависи от това, как ни е най-угодно да разсъждаваме в дадения момент!"
След толкова много въпроси, единственото, което мога да кажа, е цитат на един руски сатирик: "В любовта всички се мамят по малко един друг, за да не се измамят сами".
И бих добавила, че не моногамията, а щастието прави връзката истинска и сладка. Щастието не е следствие на моногамията, моногамията е породена от щастието.
Автор: Цветелина Михайлова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
