Ако се бях родила по времето на Рубенс щях да бъда еталон за сексапил. Но поради някакво недоразумение съм попаднала в епохата на Карли Клос и компания.

Жените на изток от рая трябва да хрупаме мюсли до откъртване на зъбния емайл и да пием преврена вода (за да сме сигурни, че сме отстранили всяка калория от живота си), за да можем евентуално да напъхаме обидно големите си извивки в стандарта на съвременната мода.

И така... Дългоочакваният момент дойде. След цяла година мъки в офиса, смисълът на всичко се избистри и... Замириса на море!!!

Което означаваше, че има само една последна крачка до осъществяването на плана – намирането на бански.

Все съм си мислела, че с толкова много молове в София и за моето дупе нещо ще се намери, но не можех да предположа, че фигурата ми е чак такъв шамар в лицето на производителите на дрехи.

Явно съм един ужасно наивен човек, защото все още смятам, че красотата е в очите на гледащия. И като се погледна, много си се харесвам. Харесва ме и любимият, хората около мен и кой да предположи, че не ме харесват само брандовете, които трябва да ме обличат.

Давам ви малка инструкция какво да направите, ако не сте нудист, а ви се иска да се излегнете на плажа и да вкусвате от слънцето на малки хапки, при това с бански:

1. Оставете нервите си вкъщи.

Те ще ви трябват за по-важни неща. Още с прекрачването на входа на магазина, продавачките ви гледат с укор и презрение, защото очевидно не носите размер XS(oтново напомням, че статията не е предназначена за хора с този размер).

Както казва една приятелка – "Конституцията не защитава грозните и дебелите".
Моята теория е - защото все още не е имало дебат по темата кой е грозен и дебел.

И докато това не е гласувано в парламента -  мисля си, че имам право да се разхождам свободно по улиците. И да обикалям свободно по магазините.

Така че, мили момичета зад касите, да - ще се виждаме отново.

2. Примирете се с безвкусицата.

Преди да посетя даден магазин, обикновено посещавам сайта му. Там обикновено преценявам дали този бранд ще го бъде занапред. Но тук се сблъсках с една несправедливост.

На сайтовете виждам хубави неща, а на живо са все изчерпани. Затова на закачалките висят едни чудесии, които само са минали покрай онези от снимките.

То са едни сребърни и златни котвички, пайети, лъскавини... Ослепяваш. Замисляш се. Дали да не откъснеш един смокинов лист и да пратиш по дяволите цялата индустрия.

Докато седя и се пуля на най-новата мода сред банските, група весели момичета посягат към кича и се скриват с него в пробните. Това е един от моментите, в които съжалявам, че няма един от онези уреди за убиване на мухите, да ги удрям през ръцете, всички, които посегнат към червения раиран бански със сребърна котва.

Та за какво говорех... Да, примирете се със безвкусицата. Примирете се с нея по същия начин, по който безвкусицата се примирява с извивките ви.

3. Най – важното: изобщо да не ви пука!!!

Ще обобщя историята така: ще обикаляте от мол на мол, от магазин на магазин и най-вероятно нищо няма да ви хареса. Ако не сте от галениците на съдбата, които да са с изваяни тела, трябва да се въоръжите с огромна доза непукизъм – пред обидените погледи на продавачките, богоизбраните кльощавели и всички онези, които са готови да ви екзекутират за това, че заради такива като вас все още има размер L (не дай Боже някой по- голям!).

Цветовата гама няма да е във ваша полза – истината е, че всяка продавачка ще ви убеждава, че това кафяво е най-актуалното за сезона (както се случи с моята бойна другарка, докато изпълнявахме операцията "Бански").

Накрая обикновено човек се примирява с това, което му става, а не с това, което му харесва. Или не се примирява, но все пак си го взима и толкоз. No more drama!

4.И накрая, вместо обобщение:

Все още не живеем в онзи утопичен свят, в който жените приличат на ранната Кейт Мос и Андрей Пежич (лично за мен тук е моментът да отдъхна с облекчение. Може би след време закръглените жени ще ги има на снимка в учебниците по история. Или по- добре не, че ще дават лош пример).

Имаме право да не тежим 42 килограма на ръст 1. 75, например.

За финал искам да кажа, че не съм боа глътнала слон, просто така си изглеждам.

Малкият принц си остава прав: "Възрастните наистина са много, много странни."

Автор: Сабина Иванова

Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg!