Събуждам се от птиците. Всяка сутрин, откакто се постопли и спя на отворен прозорец, ме будят по изгрев. Отначало ме дразнеха, но ранното ставане си има предимства.
Ходя боса по мократа от росата трева. Дишам. Слушам птиците и звуците на селото. Свършвам нещо в градината. Правя закуска и бавно закусвам на терасата преди децата да са станали.
Птиците умират от любов и го изливат в песни с такава страст, сякаш света ще свърши, ако не разказват за любовта си. И всичко това преди да се облека и да тръгна за работа. Как да не се настроиш, че днес ще се случи нещо много хубаво, както и всеки следващ ден от живота ти?
Днес, тъй и тъй ще се случва нещо хубаво, ще помогна малко и аз като за един ден поне сменя визията си с доста по-женствена. Ефирна рокля с презрамки, малко под коляното, доста подчертаваща формите. Косата – вдигната и прибрана на прилична прическа, лек грим, червило, сандали с лек ток, малка чантичка в ръката…всичко, както трябва.
Кожата ми ухае на любимото ми олио с лимонена трева, капка парфюм на шията – просто не знам как не се влюбвам в себе си и не оставам до края на живота си да се наслаждавам на гледката, като онзи митологичен младеж!
Цял ден ще съм по срещи, но първо ще мина през колегите, те не ме виждат така всеки ден. Леко ще се поизфукам и продължавам по задачите.
Планът определено не се развива по сценарий. Уж всичко ми е наред, казват нещо мило с половин уста, но изглеждат някак особени. Не мога добре да се огледам от всички страни, а не върви точно сега да ми личи колко неудобно се чувствам. Възможно е нещо отзад да ми се е закачило, да стърчи или виси, но доколкото успявам да видя, нищо ми няма. Не мога направо да попитам: „ Какво ви е, бе хора, просто кажете какъв е проблемът?”
Никой не е длъжен да ме харесва, все пак. Жоро даже изглежда сякаш се опитва да се промъкне зад мен и да ме погледне отзад. Не си въобразявам! Поглежда ме критично и казва: „ Най-хубавата татуировка, която някога съм виждал.”
Знам много добре, че нямам никаква татуировка нито отзад, нито отпред, нито където и да било и сериозно се ядосвам. Това вероятно е някакъв идиом, който не съм чувала. Още не съм навлязла толкова навътре във фирмения жаргон, не мога да го свържа с нищо. Татуировка… Как да разбера какво има предвид, без да се излагам?
Обирам си набързо нещата и се изнизвам скоростно. Хубаво, че имам много работа днес. Шофирането и силната музика ме откъсват от мисленето. Но не съвсем. Ей, да не се нагласи веднъж човек!
Явно не е за всеки – трябва да можеш да го понесеш. Какво ми е на всекидневното облекло – хем удобно, хем не бие на очи. Който ме харесва, ще ме хареса всякак. С панталони, ризка, коса на конска опашка и без никакъв грим изглеждам по-добре от повечето жени на моята възраст, дори и от повечето жени от всякакви възрасти…защо да се правя на каквато не съм?
Срещи, любезни хора… защо не мога да се отърва от усещането, че нещо не е наред? Друг път като реша да си правя експерименти с дрехите, ще трябва да си нося резервни. Днешната визия трябва да си я износя целия ден.
Като белязана съм, непрекъснато ме оглеждат странно. „Никога вече” е израз, от който се пазя по принцип, но днес го ползвам свободно, дано да ми е за урок.
Татуировка…какво може да означава? Дали не е свързано с прекалено очертани форми, или някаква специфична форма на формите? Доколкото ми показват десетките огледала, които питам, не е толкова зле положението. Нищо не ми виси, всичко изглежда наред, а хората сякаш са се наговорили.
Някои от колегите, с които не се видях сутринта, се обаждат да ме поздравят…за татуировката. Ей, ама как тръгват слуховете само! Жоро дори да е имал нещо друго предвид, тези са го приели съвсем буквално. Или пък са разбрали точно какво има предвид!
С тази изобщо не съм толкова близка, даже я избягвам. Леле колко е мазна! „Чух, че си била много различна, прическа, татуировка – а ние мислехме, че в момента няма мъж в живота ти.” Кокошка.
Нямам сили да се обяснявам, вече само благодаря за поздравленията. Ах, тази татуировка! Буквално ли го е приела или е код? Ситуацията май излиза напълно извън контрол. Ако имаше и най-малка възможност да ми се е появила татуировка без да разбера, щях да се усъмня сериозно, но това не е като да се изцапаш!
Най-после нещо наистина хубаво – веднага след работа ще се видя с две приятелки. Няма да имам време да се преоблека, но тъкмо ще ме видят и те в този вид и ще разбера какво не е наред. Ще се отпусна, ще се посмея на воля и ще се заредя с достатъчно хубави емоции, за да ми стигнат поне за утре.
Те са ми приятелки, затова ме щадят. Казват само комплименти, дори нямам желание да им обяснявам с подробности. Какво пък – щом не е толкова страшно, значи трябва да се отпусна и да забравя. Изобщо не си струва да го мисля повече.
Приятелките ми се умълчават и застиват срещу мен. Мъжката компания на масата зад гърба ми е привлякла вниманието им, а не върви да се обърна. Стига де, няма ли край това, поне сега не може ли да не се чувствам странно?
Един от мъжете зад гърба ми става и се приближава. Навежда се леко над рамото ми. Извръщам рязко глава, но ядът ми мигновено стихва –много е симпатичен и изглежда изключително мил. Дали да не започна да дишам?
– Извинете, не можах да устоя. Фотограф съм, но хобито ми са татуировките. По-красива пеперуда не бях виждал, много Ви отива, на точното място, направо като истинска. Трябваше да я разгледам отблизо.
Всички на масата сме под хипноза, минават няколко мига, а сме все още замръзнали. Мъжът почти инстинктивно ме докосва съвсем леко по гърба и се дръпва изненадан.
– Излетя…беше толкова красива…съвсем истинска!
Автор: Нели Николаева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
