Какво е щастие?
Да кажем, че щастието е като слънцето. Кой може да каже какво точно е слънцето? Оставяме настрана Вълново-корпускулярната теория и забравяме,че светлината има дързостта да не се държи докрай нито като частица,нито като вълна,камо ли като двете едновременно.
Как разбираме какво е слънцето?
Виждаме светлината и цветовете. Чуваме птиците от първия до последния слънчев лъч и знаем,че то е там. Усещаме мириса на цветята и вкуса на плодовете и разбираме,че то е в тях. Дори затворени в климатизиран офис с неотваряеми прозорци от зори до мрак, през ваканциите бързаме да усетим слънцето по изнежената си кожа.
Да, разпознаваме Слънцето с петте си сетива. Имаме нужда от него, за да живеем, търсим и през нощта отразената му от Луната светлина… И дори някое сетиво да липсва, ние пак го откриваме с някое от наличните. Когато загубим всичките и апарата покаже права линия, казват, че с мисълта си пак се отправяме и търсим тази светлина.
Същото е и с щастието. Виждаме нещо красиво (пък било то с дълги крака), откривайки красотата в малките или големи неща около себе си – нали ставаме по-щастливи?
Чуваме хубава музика,било на шумен концерт, по радиото, плейъра – докато шофираме ,раждаме децата си или плачем и постепенно щастието ни изпълва и болката отстъпва ненужна.
Споменът за истински вкусната пица в онзи италиански ресторант миналото лято ни вдъхновява и вълнува дълго след това. Или спомена за неговия (нейния) допир снощи, мириса на кожата му (й)- очите блестят и всички виждат,че сме малко по-щастливи.
Или когато използваме най-силното си сетиво – Мисълта - и чрез нея се свързваме с близките и приятелите ни, независимо дали е очи в очи, през нета или по телепатия.
Имаме нужда от красотата във всичките и форми и превъплъщения, имаме нужда тя да премине през сетивата ни и да ни направи щастливи.
Е,ако с никое от сетивата не усещаме щастието, няма апарат, който да ни обяви за мъртви, но дали сме живи? Тази привидна "смърт" наричаме нещастие.
Сетивата и мисълта ни са само наши,кой да ги отвори и да чувства вместо нас?
Щастието е… студената зимна вечер, когато се прибрахме на село през обилния снеговалеж, за да видим, че тока е изключен. Тази вечер ще продължава да ме топли с веселите пламъци на камината, смеха на децата – опиянени от романтиката на свещите, мушнати между мама и тати върху халището пред огъня. С песните, които нямаше да изпеем, ако телевизора работеше; игрите, които нямаше да изиграем, ако всеки беше в стаята си…
Щастлива съм, че след много безидейни търсения, един ден намерих нещото, което искам да работя от цялото си сърце и то събира в изпълнението си досегашните ми уроци и таланти. Не е лесно, но е вдъхновяващо.
Щастието е… когато се обади приятелка и вместо "Как си?", "Добре съм,а ти как си?", ми казва: "Сънувах те, бореше се, но аз бях до теб. Мина ли вече?", "Още не,но вече минава".
Или когато погледна навън биодинамичните си домати,зачервени от желание да бъдат част от храната на семейството и приятелите ми, а бяха измръзнали пролетта и намериха сили да тръгнат отново.
Щастие е, когато оставаме смога на големия град зад гърба си, трафикът и бетонът изчезват от мислите ни и 20 минути по-късно ритаме топка боси по меката трева пред къщи. И отваряме капаците на всичките си сетива докрай! Пращаме мислите си някъде на светло.
А дали сме щастливи? Поне опитваме.
А вие? Как търсите и къде намирате?
Автор: Нели Николаева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
