Знаете ли, че в Нови Сад правят страхотен сладолед от шам фъстък? Точно такъв си купих когато се прибирах една топла панонска вечер през Варадинския мост, към семейната ни къща зад Петроварадинската крепост на Нови Сад.
Изплезих се за да докосна с върха на езика си хубавия сладолед, когато един кретен на колело ми бутна ръката и сладоледа падна в Дунав, като преди това направи тлъста черта през роклята ми.
С периферното зрение забелязах един съсед който вървеше зад мен и се престорих, че не съм го видяла. Дразнеше ме и не беше от привлекателните ми познати.
Същата вечер, няколко часа по-късно чух звънеца и побързах да отворя – чаках родителите си да се приберат от Будапеща с подаръци. Пред врата нямаше никой, само една изпотена кутия с надпис: „Изяж ме“. Кутията беше пълна със сладолед от шам фъстък, още студен и ухаещ като онзи който беше изяден от Дунав…
Нощния живот в града започва след 10 часа, тази щеше да е вълнуваща, в любимия ми джаз клуб свиреше „май чарминг“, перкусионист на състава Джазбина, и също съсед, но доста по-привлекателен. След концерта ме пита дали съм изяла сладоледа, каза, че специално е ходил в сладкарница Пчела. Пак, специално за мен изпълниха и Gadda Rio на Club Des Belugas! Няма да разказвам, само ще спомена, че на брега на Дунав, под крепостта, е имало запомнящо се изживяване. Бях на седмото небе!
Нещата се развиха твърде бързо и бурно, за да разбера как се озовах омъжена за джаз перкусионист. Осем години по-късно живеехме в семейната ми къща и издържах цялото семейство защото от джаз не се изкарвали пари, пък естрада или чалга не може да свири.
Не бях виждала море от няколко години, почивките ги карахме на село, пак на същия Дунав. Мизерия и пот.
Разведох се и изгоних този тунеядец, седмица - две по-късно се срещнах с онзи, не толкова красив съсед който преди ме дразнеше в един скъп ресторант. Мислех, че е загубен зубър, оказа се програмист който тренира плуване. Работеше, изкарваше добре и пътуваше из целия свят, и имаше такова стегнато тяло, на плувец. Къде ми бяха очите преди осем години?
Бях леко напрегната, защото знаех, че той ми е оставил сладоледа, а онзи барабанист, мошеника, сигурно го е видял.
Пита ме дали зная, че той ми е сложил сладоледа онази вечер?
- Да, казах, но ти не беше толкова красив и очарователен като…
Прекъсна ме и рязко се изправи, хвърли сто евро на масата и си тръгна преди да успея да завърша изречението си. Не отговаряше на телефона си, на другия ден ме подмина и даже не ме погледна.
Автор: София Макриянни
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
