Скъпа свекървещице,
В началото си мислех, че съм случила на свекърва, но мина година и си показа рогата. Радвах се, че не идваш вкъщи да си заявяваш територията, а то се оказало просто, че те мързи и все пак наистина се месиш, ама само чрез "акъл". Преписвах малките ти хапливи забележки, на това, че просто не се усещаш, как звучат и може да ме обидиш и не се замисляш преди да кажеш нещо, а те се оказаха май много добре примерени.
Не мога да разбера защо злобееш, че не работя, че със сина ти сме се разбра ли и ни е много добре аз да си седя вкъщи и да си гледам дома. Това, че ти не готвиш (печеното месо и салатата не са готвено), не четеш или явно нямаш някакви домашни интереси, за да се чудиш какво правя по цял ден вкъщи, не значи че и аз съм така.
Вместо да се радваш, че ти гледам ненаучения, егоистичен син и не се шматкам като повечето ми връстнички (и бившата му) по цял ден на кафета и цяла нощ на дискотека, ти му мътиш главата, че го използвам и ме издържа (тя майка ми ме издържа повече, отколкото той, и ако на мен ми вземе обувки за 15 лв, то той си взима за 315, при това не ставащи за дъжд, а за това че ми е взел на мен, ми се натяква постоянно все едно са хиляди). С какво го използвам? Че като излезем от време на време на заведение, плаща цялата сметка ли (да не говорим, че повечето пъти сме с ваучери)? Или един-два пъти в годината отидем някъде на екскурзия, при това най-евтината и то с ваучерите наполовина.
Че той това ако не прави, за какво ми е мъж на мене, ако се самоиздържам, когато съм в двойка, то по-добре да съм сама, за да не си хабя нервите да вървя непрекъснато след непорасналото ти дете.
А и щом си толкова пресметлива, се сети, че с тези ваучери с намаление на половина е същото все едно единия да плати пълната цена, а другият да отиде безплатно. Ако не бяха те, а аз си плащах моята част, той пак щеше да дава толкова пари...
Разбирам, ако ти беше някоя отрудена жена, не получавала нищо и да си седиш само вкъщи, но не е така. Ти си движиш твоето семейство, ти решаваш какво да се прави и купи, мъжа ти те слуша и гледа, синовете ти също. Защо тогава, когато аз искам същото, не е хубаво. Защо злобееш и завиждаш? Ние с теб не сме на едно ниво - ти си му майка, аз съм му жена - защо ревнуваш?
А аз, глупачката, в началото го подтиквах да ви ходим по-често на гости, да ти вдига телефона когато му звъниш, да ви вземе с нас, когато ходим на почивка. Когато идваме у вас, аз съм тази, която го подсеща да вземем нещо дори и да няма празник (той сам и с повод не се сеща, явно на тебе прилича, защото втори рожден ден ми пропускаш), ако съм направила нещо сладко - нося, дори съм правила и специално за вас... А ти не се сещаш да ни сложиш ядене за вкъщи, нито зеленчуци, плодове от село или буркани...
С майка ми в апартамента на печката сладко варим с плодове от магазина, а ти се хвалиш, че толкова много имате, че давате и за продаване, а за сина ти една торбичка с презрели череши само ти се откъсна от сърцето... Това го бях преглътнала, викам може да не се усещаш, да не си научена така...
Когато миналата година под формата на бъзик казах, че искам да си вземем съдомиялна, веднага скочи, че не ни трябва - не сме готвели (после аз се чудя защо синът ти постоянно повтаря, че не ползвам печката, а аз я ползвам редовно и то не само, за да му направя кафе, интересно е как до такава степен можеш да му промиеш мозъка, че той да казва, че не готвя, когато го правя...) не сме ядели, за две чинийки нямало смисъл...
Това, че сина ти няма изграден правилен режим на ядене, не значи че аз не ям редовно и то готвено... А дори и да е само за две чинийки, кожата на ръцете ми се лющи само като ги мия тях, какво остава да мия чинии с препарат. Да не говорим, че ме боли кръста (но аз съм млада, как може да ме боли каквото и да е...) и губя по половин-един час докато измия (че каква друга работа имам, като по цял ден си стоя вкъщи...).
Изтъкнах предимствата, че ще излиза по-евтино (то се е видяло, че за моето улеснение на никой не му пука), няма да хаби топлата вода (на бойлер сме и когато има повече за миене и го пусна през деня, се започва с мрънкането - защо да не мия по сред зима с ледена вода, нали?), ще отива по-малко препарат, ще е по-хигиенично. Но не, мама не дава.
Викам си, старо поколение, разсъждават по-друг начин и въпреки това ти ако си против съдомиалните, не ти дава право да казваш дали на нас ни трябва или не. Но когато онзи ден ви дойдохме на гости и преди да си тръгнем каза колко хубаво би било да има съдомиялна, ми падна ченето.
Идеше ми да ти кажа "За какво ти е само за две-три чинийки", но си замълчах. Мъжът ти, обаче ти го каза, а ти му отвърна, че ей така като имате гости, пък и само за няколко чинии да е, пак не пречи. Значи, за тебе може, а за мен - не. Не искаш да имам нещо, което ти ти нямаш ли? Той е твой син, не мъж и аз не ти го крада, дори напротив, преди го бутах да прекарваме повече време заедно с вас, но вече не....
Много ми падна в очите, когато единия път ме болеше корем и нищо не ядох. Мъжът ти беше този, който се притесни защо не ям, дали не искам хапче или да си легна, ти не обърна никакво внимание, сигурно не си и разбрала... Вместо да кажеш на сина ти да тръгваме, щом не ми е добре, ти му предложи кафе...
Не мога да разбера, защо мъжките майки сте такива обсебващи. Защо се заяждате или дори се държите открито гадно със снахите си? Нима и вие не сте били в това положение? Дразнели сте се на свекървите си, а сега сте дори и по-лоши от тях.
Дразнили сте се на мъжете си, че слушат майките си повече от вас и не са добре възпитани, а после не правите нищо, за да подобрите синовете си, да нямат тези качества, които не ви харесват, да гледат жените си и да се държат добре с тях. Ставате същите като свекървите си и правите синовете си мамини детенца, като искате да обръщат на вас повече внимание от колкото на жените си...
Скъпа свекървещице, ти не си им обръщала внимание като малки, нито пък сега, просто искаш да се месиш, да ме избуташ. Защо? Аз не съм ти конкуренция.
Автор: Edna снаха
Още статии от наши читатели:
Изразите, които съм се зарекла да НЕ казвам на сина си
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
