Всички ние обичаме истината. Наистина я обичаме, дори сме искрени в намеренията и изказванията си. Готови сме да се борим за нея. Но може би само на думи, а не на дела.

Защото понякога, да кажем или защитим истината, означава да имаме смелост и доблест да направим точно това, да имаме куража и силата да се изправим срещу лъжата и да отстояваме докрай правилната позиция. А дали така постъпваме?

Колко пъти сме били принудени да замълчим, да я притаим в себе си по някаква причина - да не нараним някого, на когото държим, да не навредим на себе си или на близък човек. Опитали ли сме се да защитим някой наш колега, близък, приятел, когато на нас ни е било ясно, че ако застанем на неговата страна, ще загубим нещо или ще има голяма вероятност да загубим? Е, тогава може би си даваме сметка, че нямаме силата да обичаме истината, защото, ако наистина я обичаме, няма по никакъв начин да позволим лъжата да победи.

Но човек понякога предпочита удобството на безразличието, на липсата на позиция, на непротивопоставянето и си казва: "Нали не подкрепих лъжата?" Да, наистина не сме подкрепили лъжата, но сме я оставили да властва, да тържествува и да победи с нашето безразличие или слабост. Просто сме се въздържали срещу злото и сме го оставили да избуява. А може би, понякога ни се е налагало от угодничество, от страх, от изгода, дори открито за застанем зад позиция, твърдения на друг, за които имаме ясното съзнание, че не кореспондират с истината по никакъв начин.

Изпадали сме в какви ли не ситуации, но дали сме си дали сметка за това, как се е почувствал онзи, който е казал истината и е застанал зад нея, но поради нашата намеса или бездействие, не е могъл да я докаже? А ако ние се окажем в неговата ситуация и знаем, че сме напълно прави, а някой друг твърди неправди, но хората, които могат и трябва да го изобличат, не желаят да го направят, защото това им е по-изгодно или защото им е безразлично?

Наскоро един мой познат предизвика у мен истинско възхищение, когато намери силата и куража да се изправи срещу своя началник и да подкрепи истината, която не беше изгодна на неговия началник. Всички видяха как началникът мрънкаше и нямаше доблестта да се изправи с гордо вдигната глава и да каже това, което мисли, а беше забил лице в листа и сричаше като първолак иначе добре сформираната лъжа, но никой не пожела да му се противопостави, че това не е така. Едни се свиха в ъгъла и предпочетоха да кажат, че не са запознати с нещата, други пък все пак го подкрепиха в явните лъжи, които изричаше, защото се страхуваха за местата си в тази голяма безработица. Те си имаха оправдание, за да приспят гузната си съвет.

Трябва да си признаем, че хората, които имат силата да застават твърдо зад истината, са обаятелни и на нас ни се иска твърде много да приличаме на тях. Но само толкова. Не бива да забравяме обаче, че с лъжа понякога може да бъде спечелена някоя битка, но никога войната. Все някога ще ни се наложи да се изправим във времето лице в лице с жертвата на лъжата и тогава може би, нашите позиции ще бъдат зависими от нея, а на нас ще ни се иска тогава никога да не сме постъпвали така малодушно и ще се срамуваме от себе си.

Силата да обичаме истината изисква готовност да я защитаваме и да се борим за нея винаги и във всяка позиция, независимо дали ни е изгодно това или не.

Автор: Живка Юрукова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".