"В земя на Богове и Чудовища, аз бях ангел
живеещ в градината на злото"
Lana Del Ray
Понякога, когато се разхождам по улиците на София, гледам небе, трамваи, асфалт, град. И жадувам да живея.
Понякога, когато се разхождам по улиците на София, виждам хора, личности. И чувствам опиянение, главата ми бучи, а сърцето препуска. Тогава едно мазно и лепкаво задоволство се задвижва по вените ми, защото съм млада и жива.
Понякога, когато се прибера вкъщи, гледам телевизия. И се чувствам като овца. Сляпа, вързана и побутвана към кланицата. От всички страни ми крещят неща, които не разбирам. Карат ме да правя неща, от които нямам нужда. Обвиняват ме, че съм виновна за състоянието на неща, за които не се грижа аз. И паниката заема мястото на светлината.
Отивам в училище и продължават да ми крещят, че за да имам хубав живот трябва да се подчинявам. Да слушам. Да мълча. Да се държа според нормите и изисканията. Да не се обаждам. Да не изказвам мнението си. Да вървя в стадото.
И след това съм принудена да затворя очи, когато една пачка пада на земята. Оглеждам се. Всички са видели, всички мълчат. Навели глави, с ехидни усмивки, те знаят, че след десет години това ще им потрябва. Ще си осигурят работа със знанието, за това какво се е случило.
И часът продължава, а ние разсъждаваме върху чувствата на една леопардова кралица, която е била ограбена от цикламения крал.
А аз просто седя и се чудя какво не ми е наред, просто седя и си опитвам да запаля искрицата в душата си, опитвам, но те всички плюят върху пламъка, плюят и не позволяват.
Когато изляза под дъжда, усещам свобода, пречистен от грозотата, един глас в главата ми крещи: революция.
Точно преди да мина покрай поредния портрет на нашия началник, рекламирайки новите си витамини за мозък, пълни с хиляди непознати думички, които простолюдието не разбира и купува. Витамини, които прочистват организма ти ... от мозъчни клетки.
Дъждът вали, всички са се скрили, освен огромната опашка пред медицинския център, в който извършват поставянето на най- новите и модерни микрочипове, уведомяващи центъра за точното ви местоположение. Точно след три месеца тази невероятна операция ще стане задължителна.
Седя и се опитвам да разбера къде съм. В едно мечтано място на прогрес, утопия за мизерните бунтовници, щастие за простите хора. Ние затъваме в настоящето, слепи и глухи за опропастеното бъдеще.
Автор: Мария Петрова 15 г.
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".