Като малко момиченце мечтаех да имам червено колело – с лъскаво звънче, което те кара да вибрираш цялата: зън-зън-зън! С кожено седло и с мъничък багажник. Такова имаше едно съседско момиченце, Райничка.
Ах, как й завиждах, как се въртях около нея всеки път, когато тя излизаше на улицата с него. Как си представях, че летя с такова колело надолу по нашата улица, като вятър! Звъня със звънчето – зън,зън-зън! - и всички се обръщат да ме видят... А косите ми се ветреят красиво от скоростта.
Е, с първата заплата си купих такова колело, и да - червено при това! Градът беше малък и всъщност нямах нужда от такъв превоз. Но се насилих няколко дни да ходя на работа с колелото.
Млада, дългокрака жена с дълги коси и с тесни панталони върху новичко дамско колело - много приятна гледка. Но... още първият ден на два пъти щяха да ме съборят, при това на кръстовище.
А на втория ден забравих колелото пред един голям магазин, увлечена в разговор с приятелка, която не бях виждала отдавна. С колелото не можех да си позволя като друг път да се отбия с колеги в някое квартално барче след работа, да обсъдим клюките...Абе с две думи – усложняваше ми живота това колело.
Сложих го в мазето, уж временно и ...досега е там. Червено и красиво, с лъскаво звънче, кожено седло и истински багажник.
Ама що говорим за тъжни работи! Толкова много мечти се сбъдват, невероятно много! Трябва редовно да правим преглед на сбъднатите мечти, това ободрява. Утринен преглед на сбъднатите мечти.
Стройте се в две редици, рав-нис! Не, не става дума за грандиозните мечти: исках да стана учителка – станах, исках да имам голямо семейство – имам, исках да си купя къща на морето – купих си...
Говоря за ония стотици дребни мечти и мечтания, с които е населен всеки нормален живот: да се научиш да плетеш, да се сдобиеш с оригинален гоблен на Винер, да видиш къщата на Шекспир, да получиш автограф от Енрике Иглесиас, да видиш – поне веднъж! – кантарът ти да показва 58 кг, да отгледаш орхидея...
Тази сутрин, например, влязох в кухнята си и погледът ми падна на моите чаши за чай, подредени на специална лавица за тях. Синя, жълта, зелена, оранжева, червена...
Лъскави, ярки, големи почти като бебешки гърненца... На времето една приятелка имаше такива и в тях понякога сипваше и супа, и мляко... Беше си ги донесла от странство, по нашите магазини ги нямаше. И аз замечтах да си намеря такива.
Все поръчвах на мъжа си, като ходеше по командировки в чужбина, ама къде ти, мъжете не обичат да носят такива „глупости“... Усещането, с което обгръщаш с две ръце такава чаша-гигант в студените сутрини и дишаш, дишаш сънливо и блажено над голямата й димяща паст... Мммм, няма как да не ти потръгне в такива дни.
От няколко години вече ги има и у нас, съвсем евтини.
Според мен е хубаво понякога да се прави преглед и на мечтите, които са били по начало глупави, смешни и нелепи. Хайде да бъдем честни – има такива! И те трябва да се отстраняват от общия куп като гнилите ябълки от здравите – в касетката.
Тъй де, трябва да има ред и в тази работа с мечтите, иначе човек може да се заблуди, че е непрокопсаник, левак, урочасан... Лелеее, колко много бракувани мечти у мен!
Да имам кожено палто от норки. Да се науча да вървя по ръце. Да имам по-големи гърди от тези на Ваня в девети А... Да отпечатам стихотворение в градския вестник...Да имам жилетка от бяло букле... Да си купя куфарче-каса за бижута и тайни любовни писма... Да си намеря мъж, който да пазарува в супера с кошница в едната ръка и с телефон в другата.
Мъж, който ме пита: „Миличка, какво ще кажеш да взема едно парче синьо сирене?... А не искаш ли да ти купя малко филенце от сьомга за вечеря?... Марсилски сапун? Нямаш проблем, сега ще го потърся...“
Сбогом, глупави мечти, хич не ми е жал за вас...
Само мъничко. Кой знае защо...
Автор: Петя Александрова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
