Днес в нета попаднах на текст от една дама, която в навечерието на трeтото си десетилетие призоваваше жените над 30 да спрат да се правят на по-млади и да обърнат внимание на по-съществените неща в живота си. Всеки път подобни четива ме карат да се усмихвам.
Много са ми забавни хората, които обичат да "дават наклон на покрива" на другите и не могат да разберат, че това, което е съществено за тях, за някой друг може пък да е най-безсмисленото нещо на света. Едни живеят за децата си, други за работата си, трети, за да ядат шоколад. А четвърти просто живеят. Без "заради". А възрастта е просто една цифра и е безкрайно глупаво заради тази цифра човек сам да си налага някакви граници и забрани.
Познавам една дама, със сигурност над 45 години, учителка, която има изящната фигура на 18-годишна нимфа и късите поли и рокли й стоят така, сякаш са създадени специално, за да ги носи тя. Тази жена има дълги руси къдрици и кръшна походка, с която разхожда едно малко, сладко момиченце.
Убедена съм, че ако не я познавате, ще решите, че това е дъщеричката й. Само че това е дъщеричката на дъщеричката й. Невероятно, но факт – тази жена е баба. Да, бръчиците по лицето си ги има, но съм сигурна, че тя не е от жените, които не спират да мислят и да говорят за тях.
Убедена съм, че не е от тези, които непрекъснато се жалват: "Ох, цялата съм се сбръчкала. Ах, младостта си отиде...". Няма такова нещо. Горе главата, чат-чат с токчетата и развети палави къдрици! Харесва ми непукизма, с който разхожда прекрасните си крака и късите си полички под възмутено-неодобрителните погледи на жени от 18 до 80. И под откровено възхитените погледи на мъже между 9 и 99.
Някои жени (и мъже също, но понеже темата е за дамите) просто знаят как да живеят. И как да остаряват. Без да мрънкат и с леко намигване към годините... и към досадните мърморения на 30-годишните лелки, които смятат, че са научили толкова много за живота, че могат да напишат книга.
А всъщност не знаят нищо. Защото, заети да разсъждават върху това кое е "правилно" и кое – не, някак си са пропуснали да научат, че животът е кратък и простичък. Едно вдишване и едно издишване. И е престъпление да не изживееш краткия миг между тях така, както на ТЕБ ти харесва. Пък ако ще и това да означава да си слагаш минижуп всеки път, когато отиваш да си вземеш пенсията.
Автор: Мадлена Георгиева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
