Ехо-о-о! Липсвах ли ви? Аз съм онази същата - луда, дебела, понякога мразач и задаваща си въпроси. Не ме помните? Вижте Ре:ферендум 1 и 2.
Знаех си аз, че ще ме забравите. Ние много бързо забравяме. Ама аз, не. Помня като слон. Защо като слон? И аз не знам, питам се, но досега никой слон не ми е обяснил защо и какво помни.
Мислех да не пиша близките месеци. Защото един или една от читателите на Edna.bg ме посъветва да работя повече. Честно казано аз отдавна работя и то много, ама не успях да стана нито по-богата, нито по-красива, нито по-млада, а за нова къща с градина, да не говорим. Даже да ви кажа, леко се дразня като някой започне да обяснява, че не работим достатъчно, та затова сме на този хал.
Вярно е, че някои хора изобщо не работят, та затова и данъците на работещите все не стигат за нищо. Но повечето хора работят здраво и все не успяват да спестят някой лев, та да си купят нещо по-така, я "Кремиковци", я ВМЗ "Сопот", "Товарни превози", Пловдивски панаир или поне едно скромно хотелче на море или планина. Явно посветените в тайната на многоработенето и многопечеленето са единици, а аз определено не съм от тях. Ако някой иска да я сподели тази тайна, ще му бъда много благодарна. Така де, поне на един въпрос ще имам отговор.
И много ви моля, ако не сте си купили хотелче или предприятие, не ми пишете. Това, което ще ми кажете, вие, същите като мен, и аз го знам много добре.
Аз и други въпроси си задавам, ама през последните един-два месеца, така се обърках, че и аз не знам какво става. От всеки ъгъл изскачат въпроси, вдига се един шум, една пушилка, медиите гърмят, едни хора говорят по цял ден и изведнъж всичко утихва и се забравя. Ама аз помня и продължавам да си задавам въпроси. Между другото, къде изчезна бившият министър Мирослав Найденов?
А и като гледам какво става по улиците на София, Пловдив, Благоевград, съвсем се отчайвам. Защо? Защото хората протестират, мирно и интелигентно, задават въпроси, поставят искания, искат и оставка на правителството. А какво прави правителството? Не само не отговаря, а и продължава да се прави на недочуло и недовидяло, все едно нищо не се случва. Ами той протестът е "симпатичен" и "усмихнат" и явно така наречените "политици" си мислят, че онези отвън просто им се радват и им ръкопляскат.
Нали се сещате за вица за малкия молец. Майка му го предупреждавала да не излиза от гардероба, защото навън са злите хора. А то и казало, че не е вярно, защото вчера излязло и хората навън много му ръкопляскали.
Та като имаме предвид колко пари ни струват всеки ден "любимите ни политици" и как им ги даваме толкова години, нищо, че не правят това, за което сме ги назначили, като сложим и в добавка, че май никога няма да можем да ги уволним и честно да ви кажа, задавам си следния въпрос – кой е по-голям глупак – аз или те? Май аз. Не ми харесва да го призная, но понеже много помня, установявам, че гледам един и същи филм вече доста години. И то филм, който не ми харесва. Всъщност какъв филм? Това е животът, моя живот, твоя живот, този на децата ни и май и този на внуците ни.
Сега да ви кажа аз какво мисля.
1. Забраняваме на всички партии, регистрирани преди 1.01.2013 г. участие на избори.
2. Забранява се да кандидатстват лица, които вече са били в парламента, правителство или президентство, независимо от мажоритарния вот, както и същите да регистрират или участват в нови партии.
3. Този парламент веднага да приеме нов изборен закон и след това веднага да се разпусне.
4. Всички задължително да гласуват с изключение на неграмотните, а може и тези без средно образование.
5. Всички, които живеят в чужбина повече от 5 години и не са се връщали в България поне за 10 дни всяка година – също без право на глас (ей за това, не съм съвсем сигурна).
6. За гласоподаватели над 80-годишна възраст – също съм с резерви (извинете, ако съм обидила някой).
И май не трябва да сме толкова усмихнати и интелигентни, а доста по-строги и категорични.
Напоследък чета аз творбите в Edna.bg и виждам, че хората пишат за любов, споделена, несподелена, тъга, позитивизъм, емоции, красота и веднага си задавам въпроса – ама какво правят там моите досадни писания? Да взема да отивам да работя, те въпросите ми така и ще си останат без отговор.
И като казах красота и позитивизъм, та се сетих да ви кажа нещо.
* Обичам сутрин да гледам цъфналите цветя в градината, докато си пия кафето.
* Обичам да слушам песента на птиците и почукването на кълвачите, които си направиха дом в черешовото ни дърво и отгледаха малки.
* Обичам звъна на телефона, когато ми звънят хората, които обичам.
* Обичам усмивките и радостта на хората, за които съм направила празника, за който са мечтали.
* Обичам и следобедното кафе с приятелка и сладки приказки.
* Обичам смеха на деца около мен.
* Обичам и залязващото слънце, падащия здрач и песента на щурците.
* Обичам светлинките на светулките и тихото спокойствие на нощта.
* Обичам пролетта с първите кокичета, минзухари и теменужки.
* Обичам и лятото – с буйната зеленина и безброй цъфнали цветя.
* Обичам есента – с жълтеещите дървета и узрелите тежки гроздове.
* Обичам зимата – студена и бяла, със свирещия в комина вятър и шума от пукащите в камината горящи дърва.
* Обичам масата около, която се събират любимите ми хора.
* Обичам музиката.
* Обичам книгите.
* Обичам да слушам шума на водата – от реката, от водопада, от дъжда.
* Обичам аромата на сладкиша във фурната.
* Обичам…
Ей сега ви обърках нали? Коя съм аз? Онази лудата, дебелата, мразачката и задаваща си въпроси? Или тази другата – романтична, обичаща и оценяваща малките радости в живота? Аз съм просто Една от вас.
Не искам непрекъснато да мисля за протести, скандали, корупция, кражби, наглост, безочие… Искам да имам малките си щастийца всеки ден.
Моля, уважаеми политици, идете си с мир. Освободете място за тези млади хора, които не искат да живеят повече така, както досега. Нека опитат! Времето е тяхно!
Автор: Елка Михайлова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
