Подготвих сака си, бях готова да замина. И наистина, всичко важно за мен беше в една чанта - няколко снимки, една-две книги и кутия цигари. Колата ми беше долу. Валеше сняг, добре, че натрупа, за да скрие нечистотиите на големия град.
Град, обрекъл жителите си на оскотяване. Дали тук имаше нещо, заради което да останеш, освен заради пари? Пари, които задвижваха всичко- машини, предприятия, политика, но не и топлото чувство на обичта! „Ако искате да успеете, елате тук!”-това беше рефренът, който всяка вечер шепнеше големият град.
Той викаше и изкушаваше малките хора, запътили се „към славата”, която се пречупваше през светлината на прожекторите. Тези хора не съзнаваха, по пътя на успеха, ще загубят всичко, но и ще спечелят много и то пари. Три думи днес са поставени на почетната стълбица - евтини страсти, пари и коли.
Когато си нежелан просто си тръгваш, нали? Тогава отговорът на въпроса "Къде е любовта?" днес е ясен - избягала е от човешките сърца, защото е нежелана. След като няма да срещнем любовта по „пътечката” на успеха, няма да има и нищо значимо в живота. Ако няма любов, няма и свобода. А тя, свободата, е „висше благо”, без което животът ни се обезсмисля.
В града, в който живея, има много неравности по пътя, но не изкуствени и не с цел да предпазят нещо или някого. Когато минаваш през тях с колата, джантата или гумата остава там дълго време, а ти си на светофара... първа кола... зелено... каква звучна симфония от писъците на автомобилите. Изнервени водачи на моторни превозни средства се втурват да изреждат всички нецензурирани думички, които иначе „богатият” им речник не употребява. Толкова ще се радвам, когато най-накрая изчезна оттук.
Погледнах в огледалото, но не видях себе си, не видях „нищо” от онова, което бях. И именно тогава реших да замина. На място, където огледалата щяха да показват моя образ, а не образа на „нищото”. Този град съсипа мечтите, които преди да дойда в него, така силно бленувах. Път без знаци, път без маркировки и без полиция... Дали този път е асфалтиран, дали има аварийно платно или място, където да спреш за мъничко почивка? Пътят към мечтите или пътят до успеха - все пътища без знаци и без маркировкa. Няма значение по кой от двата ще тръгнеш, те водят все към едно и също - небитието.
Някой някога да е търсил на пътната карта област Успех?
По последни данни се намира близо до град Риск и село Усет. Китни селища, но не дотам красиви за своите „големи звезди”, които са в едно непрестанно дирене на сцената. Сцена, на която всички искат да се качат, дори веднъж в живота. Изкушението и разумът са градивни частици на нашето Аз. Успехът на личността не се измерва с никакви „книжни” единици.
Това е такъв успех, който се чувства, защото за да бъдеш личност, не ти трябва просто скъпа кола или „скъпа” жена. Това е усетът да изваеш нещо, да му дариш име и да го направиш истинско, какъвто същност си и ти.
Личност, която може да съгради нещо красиво, може да промени контурите не само на своята „планета”, но и на света. Ръката на художника оформя нов свят, но свят без зло, свят, на който е отредено да бъде красив. А нашият не е такъв без любовта.
Колко пари даваш за ниските си страсти, усети ли нещо от последното си съприкосновение с тях? Аз не искам да знам, живея на
друго място вече, преместих се от „Рая” на твоите мънички мечти, за да отида в „Ада” на своите чувства.
Искам да намеря любовта, дори да се наложи да сменя посоката, от която слънцето изгрява - искам да я намеря, тя ще бъде моят пътеводител към успеха. Само тя може да е истинският водач, само тя може да е навигаторът на моята кола, която още чака там, долу.
Исках да те открия, дори и сред тълпата от хиляди хора. Най-сетне бях свободна да бъда това, което съм, ограниченията не ме притискаха, защото бях с теб, до теб. Извървях дългия път, забравих пътната карта, но опитите ми да те открия на нея бяха неуспешни... по простата причина, че ти беше в моето сърце.
Ти ме хвана за ръка, взе ме със себе си и създаде свят, в който за пръв път аз бях личност, не ми беше нужно нищо от земното. Исках просто да бъда тук и сега с теб, не ме интересуваха никакви забрани, защото те обичах. Любовта променя, създава и изгражда нещо ново. Най-накрая асфалтирах пътя на успеха и тук нямаше нито една изкуствена неравност, благодарение на теб, любов!
Автор: Елена Викторова
Прочетете още от рубриката ни "Из Edna@":
Смени обстановката и си подари изненада
Притча за истинските неща в живота
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
