Здравейте, драги читатели. Не, не се опитвам да ви пробутам бебешки обувки, използвайки полето за статии.
Искам да ви продам... не, да ви подаря малко тълкувания. Тълкувания, които са в главата ми, макар че не се възприемам за най-великия литературен корифей.
Знаете ли, че когато Ърнест Хемингуей се е обзаложил с приятелите си, че може да напише цял роман в шест думи и всички са заложили, че няма, той все пак е спечелил облога? Написал е следното на салфетка "For sale: baby shoes, never worn" (от англ. - "За продан: бебешки обувки, не са носени" - безл. ред.).
Искам да поговорим за неносените бебешки обувки. Или както аз ги наричам - провалените връзки. Но не тези просъщствували връзки, след които е имало раздяла и не тези с щастливия край. А тези, за които никой не говори и са най-често срещани – тези, в които си мислим, че това е този специален някой, но никога не се стига до връзка.
Защо си задаваме въпроси като "какво толкова не ни достигна, защо не станахме нещо повече"? Или както моята най-добра приятелка ме попита веднъж "Защо, при положение, че мечтата на живота ми е да открия любовта, аз никога не я откривам? Нима, ако това стане ще умра, тъй като най-накрая съм изпълнила мисията на живота си?".
След което се замислих на колко хора това е мечтата на живота им.
И също колко хора са разбити, когато са заложили съдбата си на един човек, повярвали са, че ще бъдат щастливи, но все пак никога не се е стигнало до нещо.
Да, ще си говорим за Любов. В един мой любим сериал казаха нещо прекрасно. Беше от сорта на това, че всички търсим любовта и се разочароваме, когато тя се окаже поредната химера, в която сме вярвали и просто си тръгне. Ей така, необяснимо.
Истината е, че в живота ни само една любов ще има щастлив край, каквото и да си говорим. Някои хора не успяват да срещнат дори нея, защо тогава всички сме разочаровани, когато залагаме козовете на този някой, който е сега.
Били ли сте в положение на човек, който изпитва вина, че не може да е с някой, но сам не си обяснява защо? А били ли сте в положение на някой, на който му казват, че няма да се получи, отново необяснимо защо?
Истината е, че на тези въпроси отговор няма. Ние просто ги усещаме. И да търсим вина в себе си, че не сме дали шанс на другия, и той да търси вина в себе си, че не ни е направил щастливи, до никъде няма да стигнем. Трябва да знаем само едно нещо – не се ли е получило, значи не е било това нещото за вас.
От нас зависи само да дадем най-доброто от себе си. Ако другият човек не го приеме, значи той не е най-доброто за нас. Във всички тези случаи са излишни драмите, обвиненията, сълзите и нещастието. Усмихнете се и гледайте напред. Може би ще намерите човека, с който да използвате бебешките обувки, знае ли човек?
П.С. Обичам те, приятелю. Нещо не ни достигна, за да бъдем щастливи заедно. Нещо ни попречи. Няма да казвам, че не сме един за друг. Искам да кажа, че всeки има право на щастие, всеки има право да върви по своя път. Това, което имаше с мен, може би ще е начало на нещо много по-голямо. Нещо, което ще те преобрази така, че да си достатъчно добър за следващия човек в живота ти. Бъди сигурен, че ти даде най-доброто от себе си. Това просто не беше най-доброто за мен. Но аз винаги ще те пазя в сърцето си. Обичам те, приятелю.
Автор: Дияна Антова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
