Една от нашите любими статии, която решихме да ви припомним в навечерието на Великден!

"Един професор влиза за лекция. Взема голям буркан пълен с камъни и пита студентите: Според вас този буркан пълен ли е?!

Те казват: Да, разбира се!
Той взема други по-малки камъчета и ги слага отгоре, те влизат вътре между големите камъци, и отново ги пита: А сега пълно ли е?
Те казват: Сега, да!

Тогава той взема пясък и пак го слага отгоре. Пясъкът се разпределил между камъните и професорът пак се обръща към тях: А сега какво ще кажете?

Те отговарят: Сега е сигурно, че е пълен!!!
Този път той взема вода, добавя я в буркана и студентите вече започват да се смеят! Защото виждат, че и за вода има място.
Професорът казва: камъните - те са нашето здраве, семейство, деца, приятели. Дори, ако човек губи всичко и има само това – пак може да се чувства пълен и щастлив.

Малките камъчета са значимите неща - кола, къща, работа.
Пясъкът и вода - това са дребните или моментни неща в нашия живот, проблеми, неразбирания, конфликти, импулсивните желания, страст.
Обаче, ако вие първо напълните буркана с пясък или малки камъчета, тогава няма да ви стигне мястото за по-големите камъни. Ако вие давате вашето време за дребни неща, няма да имате време за по-големите във вашия живот.

Важно е първо да се погрижим за големите неща и после да мислим за пясъка."

Бях забравила тази история!

Как започна всичко...

Преди години срещнах Човека, но не се получи. Той не ме пожела достатъчно силно, а аз не бях достатъчно смела да тръгна с него и всеки продължи по пътя си.

Застанах на кръстопътя на живота и се чудех какво да направя - да започна работа и да се забавлявам, да оплаквам съдбата си, че не ме събра с него или да взема живота си в ръце и да имам деца. Избрах последното.

Сега, 8 години по-късно, съм майка на две прекрасни деца, имам добра работа и имам къде да живея. Животът ми е монотонен, но добър.

Пътя, който избрах не ме вдъхновява, не провокира блясък в очите и трепет под лъжичката, но е смислен. Като се вгледам в очите на децата си и като ги гушна, си казвам "Постъпи правилно, моето момиче!"

Животът не е холивудски филм и рядко има хепи енд. Даже наскоро гледах няколко филма и всички завършиха трагично - главният герой намери себе си и своето щастие и умря. Замислих се има ли смисъл да полагам усилия да изглеждам и да се държа добре, като в крайна сметка ще умра и всички усилия ще са напразни!?

Но днес попаднах на притчата за щастието и това за мен е знак, че никой не контролира живота и смъртта. Това, че някой не е могъл да изживее щастието си, не означава, че и аз няма да мога.

Аз съм боец! Предпочитам да рискувам и да се самоусъвършенствам, пък каквото сабя покаже. Ако умра, няма да мога да съжалявам, но ако остана жива, ще имам шанса да изживея живота си както винаги съм мечтала.

Вчера попаднах на една сетнеция, че "ако вярваш в мечтите си до последно, то те задължително ще се сбъднат!"

Но не става така. Мечтите не се сбъдват от само себе си, трябва да се потрудиш, за да ги осъществиш. Както казва Опра Уинфри "Късметът е когато подготовката срещне възможността!"

В този смисъл, за да искаш, трябва да дадеш - усилия, време, търпение и прочие.

Ако искам мечтите ми да се сбъднат, трябва да работя за тях. Няма безплатен обяд.

Всеки ден губя част от своята мотивация, но после попадам на нещо - сетненция, коментар, филм, песен и др. и те ми връщат вярата, че аз кова съдбата си и единствено и само от мен и от моята нагласа за живота зависи да сбъдна мечтите си.

Ако и вие искате да сбъднете своите мечти, дерзайте!

Автор: Мирослава Ганчева

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".