Чедо, искам да ти кажа, аз не съм беден, защото дрехите са ми опърпани. И не съм бездомен за това, че скитам по улицата.
Аз съм богат, защото е богата и щедра душата ми и дом имам – погледни надолу под краката си. Моят дом са тези стръкове трева, които ти така безотговорно тъпчеш.
Те, да знаеш, са най- щастливи и честити, защото винаги гледат небето, а има ли по-красива гледка от небосклона?
Да ти кажа, чедо, не е страшно да си беден, страшно е да си алчен. Защото онзи, който е алчен на чувства е празен човек. Празен като стомна. А от нея очаквай само да се пукне и да те замери с остатъците си.
На него му е чужд дарът на даването. И, да, правилно ме чу. Дар е да даваш.
Богатият дава, бедният взема - той няма какво да предложи.
Но чедо, искам да ти кажа, че не ми е лесно. От ярост тишината ми е малко.
Заключвам се в следващата книга и само чакам снега да падне, че да заспя зимен сняг с мечките. Не се заблуждавам, синко. Знам, напразно сняг ще вали. Трудно целият свят се пречиства.
Знай, чедо, че когато умът започне да крещи, тялото остава безгласно. Това, което разум и чувства могат да сторят с тебе, думите няма как да опишат. Чувства трудно се обличат в слова.
Кройката никога не им по мярка. Когато усетиш устремът на съзнанието, не го оставяй да си отиде, не го потискай.
Поспри, помълчи, дай воля на сърцето си. Нека то ти говори, крещи, плаче и страда. Нека се счупи на хиляди малки парчета и нека падне в нозете ти. Там е събрана твоята душевност. И после, в окото, и в сълзата. Пусни мъката навън да си отиде. Остави ненужното на пода. Там му е мястото. Запази волята. Волята- това си ти.
За своя кратък живот, синко, научих, че историята винаги е лична. Страните на монетата са две. Ин и Ян. Винаги има и друга гледна точка по въпроса. Уважавай палитрата от мнения.
Уважавай обаче и своята идентичност. Бъди себе си. Другите отдавна са заети.
И позволи на детето си да бъде себе си. Не бъди егоист – фактът, че си му създател, не те прави по-добър от него.
Това е нашият свят, дете мое. Един стъклен похлупак, под който мрем като мушици.
Слаби и беззащитни в своите вселенски помисли, но толкова исполински и верни на своя човешки род и принципи. Не гледай на живота като на бреме.
Не бъди духовен роб. Бъди истински. Определяй сам своята идентичност.
Автор: Стефани Евгениева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
