Бих искала да кажа много, но не мога.
Бих искала да кажа всичко, но не трябва! Времето само ще произнесе думи, които аз не мога. Думи, които са плашещи, факти, които са неизбежни.
Понякога желая да си тръгна от този самотен свят, преди мечтите ми да бъдат разбити.. от любов, която няма да залича, нито да забравя.
Търсех и бродех, исках да разбера какво знача за теб...
Преди да се случат всички тези "случайности", преди да се срещнем те наричах "Свят", защото не ти знаех името, не те познавах, не те бях срещала.
Надявам се, че посоката, в която съм поела, няма да вървя сама...
Има толкова скрити въпроси и отговори, които бих ти ги казала на старини.
Ти никога не си бил самотен, никога не си оставал без любов... просто не съм била до теб да ти я дам. Но това не значи, че не съм изпращала импулси към моята мечта (това си ти)!
Пожелавам си, когато си отида от този свят, да не съм с разбити мечти.. бих приела дори неосъществени, но не и разбити!
И когато звездите ми угаснат, ще се превърна в Луна, която нощем ще те гледа как спиш, ще се промъквам тихо в съня ти, ще ти говоря докато спиш..... ще съм там за да пазя нощта спокойна за теб.
Не искам бижута, наистина не искам каквото и да е материално..всичко в до време.
Всичко някой ден ще си иде включително и ние (което ме натъжава), но искам да си ида озарена от блясъка в очите ти, стоплена от прегръдките ти, с благодарност, че освети моя живот.
Хубаво е, че те срещнах.
Искам сутрин рано да галиш косите ми..
Знам, че съдбата с цел те е срещнала с мен, знам, че хората в живота ни са уроци или спътник в живота ни.. със сълзи се надявам всяка вечер да си моя спътник, докато видя светлината...
Не виня никого, дори себе си, приех всичко в този живот, минах през много кошмари, но болката не е била толкова много... никога не е съдирала всичко в мен.., но знаеш ли, страхът ми е по-голям.. страхът, че някои думи никога не ще събера смелост да ги кажа.
Колкото и да ги чувам в главата си... оставям ги вътре и не ги пускам .
Едва ли съществуват думи, с които да опиша това което преживях с теб.. бих казала, че от онази среща, до ден днешен е най-прекрасният период от живота ми!
Смело бих казала, че едва тогава започнах да живея, тогава се родих, а ти беше първата глътка въздух.
Бих заменила годините "живот" за още един ден прекаран до теб...
Автор: Bibinko26
Още от Из edn@:
Никога ръка, веднъж изпусната, не може да бъде уловена същата
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
