Познавах те бегло, но повече, отколкото предполагахме и двамата. Леките усмивки и помахвания за поздрав, не, те не бяха всичко, което исках от теб. Нито пък ти от мен.
Наблюдавах те скрито и отдалеч. Гледах стъпките ти, начинът, по който движеше ръцете си, при това до най-малка подробност. Гледах те скрито и отдалеч и оставях гледката само за себе си. Всеки път, когато твоят поглед се засече с моя, аз го отвеждах в друга посока. Всеки път, когато очите ни гледаха едни в други, отмествах погледа си. Но те виждах. Всяко твое движение беше премерено, спокойно и уравновесено, но същевременно побъркващо ме, каращо ме да те искам повече и повече.
Не можех повече да те искам мълчаливо, да те гледам скрито. Знаеш ли - още в първия момент разбрах, че вече е късно... че закъснях... Тези моменти са изпълнени със сърце. Да се надяваш. Да искаш. Да вярваш. Да чакаш толкова време... и накрая просто да се случи...
Събирам те в себе си. А ти си в мен и завършваш пъзела на тъжното очакване. Събирам те в себе си. Без глас. А ръцете ми парят от желание. Освен самата мен, какво да дам... Събирам те в себе си. Прошепвам ти - аз нямам друго име, щом съм с тебе. А любимото ми място е това до теб.
Да, не мога да се събуждам до теб. Но ми стига това, че съм повод поне за една от усмивките ти през деня. И това е само малка надежда, че съм в мислите ти преди да заспиш и в усмивката ти, когато се събудиш сутрин. Стига ми, че ме носиш в теб, където и да си, и мислено прекосяваш хиляди километри за целувка за лека нощ.
Стига ми, че правиш нещо мъничко само за мен, което ме разплаква от радост... и знам, че това е всичко, което искам! Стига ми, че съм твоето момиче, че съм изгубена в съня ти. Че си в мислите ми.
Сега изживявам нещо, което знам, че и днес и утре ще оценя, защото благодарение на теб осъзнах, че истината на всеки един споделен миг си е само негова и никога не може да бъде повторена, защото остава в сърцето.
И утре, и вдругиден, и постоянно аз ще си спомням, че във всеки миг с теб съм осъзнато щастлива. Защото си с мен. А това превръща мига ми във вечност! Печаташ сънищата ми. Създаваш времето. Рушиш страха ми. И ме правиш силна. Понякога играеш със тъгата ми. Разплакваш я. А после я прогонваш. Забравяш ме. Но помни, аз те чакам. И те искам.
Няма място за съмнения. Болиш ме, за да излекуваш болката. Оставяш ме да си отида. Но се връщам с тихи думи. И те спирам. Аз не искам да избягам. Не и от чувствата си. Не и от желанията си. Не и от теб. И все оставам. Защото само тебе искам. А когато искаш някого, се научаваш да даваш време на страховете му да се превърнат в думи...
Когато искаш някого, се научаваш да четеш между редовете на мълчанията му! Знаеш, че е по-добре да говориш за всичко останало, вместо да питаш защо, какво, как. Просто да изживяваш момента. Когато искаш някого, се научаваш да плачеш тихо, без той да забележи...
Когато искаш някого, се научаваш да изслушваш тъгата в очите му и да четеш всичко в погледа! Знаеш, че само с теб говори открито и честно!
Когато искаш някого, не спираш просто така. То е там, в теб. Чувството, от което не можеш да избягаш.
А ти ме откривай в покоя на Луната, когато е намислила да спи, но буди се от трепета в сърцето ти и тайно се усмихва. Откривай ме в цветята и в изгреви, които да запазиш, във хиляди изречени "Липсваш ми", и в още толкова – недоизказани... Откривай ме. Измислена и истинска. И някаква такава, невъзможна.
От всички радости по-искрена, от всички пътища по-сложна... Откривай ме прибрана като обич. В сърцето ти.Откривай ме. В песента. Навсякъде. Във всичко. В парченце огън и в трохичка лед. Откривай ме, където си поискаш. Но винаги единствено до теб.
Автор: Лора Бачийска
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
