Здравейте, днес прочетох текста на Тодор Капитанов "Къде се изгубиха обикновените жени?" и някак много ми се прииска да му отговоря.
Първо да уточня, че аз съм Edna от изгубените или изчезващите жени. Прехвърлих 40 години и още се радвам на повея на вятъра, показвам на децата си различните цветове зелено на настъпващата пролет, измислям си с тях фигурки от облаци. Все още се радвам на подареното от мъжа до мен цвете, на целувката на момчетата си, на смеха на приятелката си по телефона.
Както се пееше в Edna отдавна забравена песен: "На човек, като мен, е отминала модата, аз съм просто мамонт изкопаем" – да, така се чувствам понякога. Но аз искам да съм точно такава, "ненормална", според някои, защото съм възпитана да поздравявам, да съчувствам, да се отнасям с разбиране, чак до глупост.
Да се върнем все пак на жените. Онези, наречени от Тодор Капитанов "обикновени жени", са си там, където винаги са били. Просто мъжете, които си мерят портфейлите, кариерите, колите, апартаментите и любовниците, не ги виждат.
И не е вярно, че липсват романтични жени и мъже. И едните и другите са в наличност. Аз имам такива приятели - "обикновени" мъже и жени. Проблемът е, че ги търсите на неподходящото място. Няма да ги срещнете сред миските и певиците, в моловете и ресторантите, но това не означава, че ги няма.
Да не говорим, че тези т.нар. "обикновени" мъже и жени, всъщност са съвсем необикновени. Те са едни необятни вселени, точно защото не са изгубили мечтите си. Те са едно несметно богатство, защото въпреки жертвите, които са направили по пътя си, не са обърнали гръб на принципите си.
Всъщност те са не обикновени, а истински. Не с изкуствен интелект, със силиконови обвивки и заучено чувство за хумор, а мъже и жени, за които думите "чест", "достойнство", "приятелство", "любов" и "дълг" все още имат смисъл.
Като майка на 2 момчета, която ги възпитава в истинност, често се питам: "Дали не ги обричам на самота? Дали не ги правя непригодни за условията на днешния фалшив и бутафорен живот?"
Чудя се, дали и те ще ме питат някой ден, както по-големият им брат ме пита на 14 години: "Защо всички яки мацки са тъпи?"
Иска ми се да вярвам, че има и други майки като мен – майки на момичета, които възпитават децата си в истинност.
И пак да кажа - онези "обикновени" жени и мъже, като всяко ценно нещо, са невидими за очите. И само, който има сърце за тях, успява да ги открие. В това отношение аз се чувствам специална и благословена да съм заобиколена с такива хора.
Светът е едно измамно място и може би има нужда от такива хора, но те не са пригодни за него. Затова си живеят в свой свят.
Ако не ви е страх от истинността, надникнете в него.
Автор: Сияна Янева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
