Здравейте,
Всекидневно чета вашите рубрики в Edna.bg и много се вълнувам , тъй като често се засягат теми, които ме интересуват.
Много се радвам, че съдадохте такъв позитивен, полезен и интересен сайт.
Миналата седмица бях на гости на баба ми, която ми разказа една случка, която много ме впечатли и решх да я споделя с вас, като се опитах да го поднеса по различен начин.
Ще се радвам на обратна връзка
Поздрави,
Камелия Велова
... Tя стоеше на колене, бременна, със стари и дрипави дрехи и ровеше в куп слама, като съвестно подбираше най-дългите и прави пръчици, и ги слагаше в стара платнена торбичка. Изведнъж, вратата се отвори и решително влезе висок мъж, с огромен корем – около 30 годишен и с плътен глас, заплашително я попита какво прави в неговия склад.
Девойката, въпреки че беше изпашена до смърт, се обърна и с решителен глас започна да обяснява, че вчера е пристигнала в града от близкото село, заедно с мъжа си, и че скламата им е необходима, за да напълнят душека, който са пригодили за спане, докато се установят. Мъжът я погледна заплашително и изпод плътния си мустак измрънка, че ще застане на вратата, а тя да си събере колкото | е необходимо слама и бързо да се маха, че ако дойде баща му, ще я подгони със сопата и дори и той няма да може да я спаси от животинския му нрав.
Отчаяна, знаейки, че няма друг избор, момичето хладнокръвно се обърна и продължи да подбира пръчиците....
Бяха се минали 15-на година от тази случка и плахото, току-що омъжено момиче, се беше превърнала в елегантна дама със силен характер и заслужено самочувствие . Един ден, връщайки се от детската градина, на която беше директорка, пред входа на новия блок, в който бяха купили апартамент, влагайки всичките си спестявания и все още лишавайки се от много неща, за да покрият заемите си, се бяха струпали 5-6 жени в работнически униформи и забрадки на главите.
Минавайки покрай тях, тя учтиво ги поздрави и тъкмо да влезе във входа, когато един дебел около 45-годишен мъж с мустаци и плътен глас я спря. Жената, вглеждайки се в дълбоките му очи, веднага ѝ изплува спомена за сламата и учудено го попита какво прави тук, бяха се засичали през годините из малкото градче, но не бяха си разменяли повече от поздрав.
Мъжът ѝ каза, че както той ѝ е направил услуга навремето, иска и тя сега да му направи услуга, като ги почерпи по едно кафе в дома ѝ. Жената не можа да откаже на пръв поглед налудничевата молба.
След като се бяха настанили удобно на новата мебел и оглеждаха любопитно новия апартамент, работничките бяха прекъснати от плътния глас на началника си. Той ги попита знаят ли защо ги е довел в тази непозната жена на гости и без да чака отговор решително каза изречението, което завинаги остана в нейното съзнание като едно заключение на отминалите 15 години.
– Доведох ви тук, за да ви покажа как само с вяра, много труд и търпение се стига от купчината слама до успеха.
Автор: Камелия Велова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
