Лоша съм. Лоша към себе си.
Обичах, и градях любов, а всъщност разрушавах душата си...
Позволих му да ме унищожи! Вярвайки че никога няма да го направи.
Той беше от онези мъже, които могат да те накарат да се усмихнеш точно за една минута. Дори и преди това да си преживяла най-скапания ден от годината. Но беше.
В един момент обстоятелствата се преобърнаха...
Хубавите мигове ставаха все по-малко за сметка на лошите.
Всичко започна преди 7 години... И приключи за 7 дни. Фаталното число на живота ми – 7.
Обвинявам единствено себе си. Аз се оставих да стигна с него дотук.
Колко би могъл да обичаш, така че да е без значение дали ти, самата, се чувстваш обичана в тази връзка?
Защо тези седем години все не свършват? И все се случва тъжна любовта?
Пълни глупости! Мъжете никога не се променят... Нищо не може да ги промени!
Прави са били хората... Имало мъже, имало и лица от мъжки пол. От вторите си бил, ясно е.
Преди любовта крещеше силно в сърцето ми. Сега безмълвно мълчи.
Хем изпитвам огромно страдание , че те познавах. Че сега болиш.
Но се чувствам дяволски освободена, че ми остана най-хубаво от нашите взаимоотношения: остана ми разумът.
Обичах те. Стига ми толкова...
Сега е време да обичам себе си!
Автор: Ева Никова
Припомнете си още от Из Edna@:
Нали знаеш - силните жени остават сами
Притча за страха и трудния път към щастието
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
