Изгубих смисъла на купуването на подаръци. Вещите, които си предаваме. Защо? За да отпразнуваме, спомняте ли си какво?
Аз си спомням.
Празнуваме раждането на светлината, идването на Бог на земята, който трябвало да напомни на хората, че само с любов могат да се спасят.
Любов, която ние решихме, че трябва да изразяваме с вещи, синтетика и ненужни сувенири.
Тази година няма да купувам коледни подаръци. Тази година ще сготвя храна – със собствените си ръце и умения, ще поканя най-близките си хора и ще ги прегърна.
Ще им дам от времето си и от вниманието си. От любовта си ще им дам.
Тя не се покрива с прах, не я прибираш в чекмеджето, за да не я погледнеш никога повече. Тя стопля и крепи.
Тези, които не мога да поканя, ще чуя по телефона. Да чуя дали са добре, с какво са се борили през тази година, за какво мечтаят през следващата.
Няма да купувам коледни подаръци.
Опаковъчната хартия задушава истинския празник. Превръща го в стока за продан, с намаление.
Подаръкът за мен ще е баклавата на баба, усмивката на мама и шегите на татко.
А с детето ще отидем на църква, не в мола.
Автор: Estrella
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
