Няколко въздишки обич (или защото Любовта не се говори)

11.02.2018 17:00

Всеки ден човек се сблъсква с хиляди трудности. Точно тогава животът ни се превръща във въртележка, която отброява всяка търкулната сълза и боляща въздишка. В тези моменти наистина разбираме кой е до нас. Кой ще хване ръката ни. Кой ще изтрие сълзите ни. Кой ще ни прегърне. Тихо. Без думи...

Любовта не се възпитава. Тя обитава онази част от човека, която наричаме душа - да дадеш сърцето си и тихо да обикнеш!

Защото Любовта не се говори. Не се пише. Не се докосва. Любовта е уединение. На душите и сърцата. На мислите и на телата. Тя е там, където сърцето избира сбъдване. И не спира да тупти. Където си усещане. Където си мечта. Където си желание. Където те чакат. За да те усетят. За да донесеш щастие. Любовта е там, където споделената тишина е приятна. Където се усещат само ударите на сърцето. Където вълшебството се открива и се превръща в сътворена реалност.

Любовта е там, където няма Аз и Ти, а има Ние. Където има усещане за ЩЕ. Където някой тихо попива твоите сълзи. И те желае. Където в очите се чете грижа и топлота. Където прегърнатите мигове се помнят вечно. Любовта е там! Точно до теб...и ти се усмихва...

Защото само тя може да те направи синоним на щастие. Да те погледне в очите и да те разбере. Умело да улови всяка различна нотка в гласа ти. И да различи всичките ти усмивки. Само тя не анализира, защото не се вглежда в недостатъците. А ги обича всичките. Само тя може да ти каже, че си се променила, но да те приеме с всички твои несъвършенства.

Любовта е споделяне. Любовта е поезия - онази, с тупкащия звън от запомнените слова на обич. Любовта е близост – онази, която стопля сетивата ни. И пари, щом се докоснем до нея. Любовта е отдаденост. Тя е фино докосване на погледи, в секундите на онези мигове, в които избираме да сме заедно. Любовта е копнеж. Устрем към утрешния ден.

И топлина в днешния. Любовта е в часовете прекарани заедно, споделяйки душите си. Любовта е Вяра. Във вечността и себеотдаването. Любовта е Надежда. Да бъдем по-добри. Любовта е порой. От сълзи. Усмивки. И прегръдки.

Любовта е Премълчаване. На онези малки тайни, които придават цветност в живота ни.

Тя е Досещане. Инстинкт. Начин на мислене. Свързване. И вечност.