Това да ви е познато?

Сигурна съм, че всяка бъдеща или настояща дебеланка знае за какво говоря. Очите ми постоянно шарят за храна, носът ми постоянно диагностицира какво готвят съседите, а устата ми не спира да отделя слюнка. И всичко това не защото съм гладна, а защото не се обичам достатъчно, за да спра да се тъпча.

Всъщност, ако трябва да бъда честна - аз изобщо не се обичам. И не, не защото не съм добър човек. Напротив - страхотна съм! Притежавам положителни качества - от най-архаичните като честност до съвсем модерните - находчивост и гъвкав ум. Красива съм (нищо, че съм дебела) и съм добра. Обаче нямам отговор на въпроса "Защо не се обичам?"

Това дали се учи? Предполагам, че да. Защото майка ми също не се обича – вечно поставя себе си на последно място. Може би неволно съм го изкопирала от нея.

Не съм яла от снощи. Карам цял ден на около четири литра вода. И истината е, че... не съм гладна. Просто ми се яде. И за да не изям целия свят - пиша. А на два метра вдясно от мен стои един току-що опечен кекс. И ми мирише. И киселите краставички от хладилника също ме изкушават. А има и банички. И около два килограма шоколадови неща... И две червени ябълки, които са толкова сочни... Обаче - не! Решила съм да проверя дали се умира от лакомия. Или по-точно от незачитане на лакомията. От пренебрегване на лакомията.

Ако се умира от незачитане на лакомията, ще да е в адски мъки. Много ми е трудно да не нарежа кекса...

Ще ви издам една тайна: пълничките жени се надяват на магия. Поне повечето. Искаме като се събудим и килограмите да ги няма. Тези, които не мечтаят за чудо, се заблуждават, че като свалят лека полека по един килограм на месец - за две години ще влезнат във форма. Аз отдавна съм разбрала, че дългосрочните планове при мен не дават резултат. Не успявам да съм така целенасочена за повече от 2-3 месеца. А като свалиш за три месеца три килограма – едно преяждане е достатъчно, не само да си ги възвърнеш, а и да трупнеш още един отгоре. Много е депресиращо – казвам ви.

А онези, които вярват в магията – че ще отслабнат за един ден без никакви усилия и без да спортуват, вярват и на всякакви истории и опитват какви ли не неща.

И аз ще опитам. Някакво "отслабващо чудо". Edna колежка на сестра ми (слушайте сега доказателството на теорията ми за вярата в "магии"), отслабнала с десет килограма за десет дни. След това, при захранването, свалила още два и сега мъжът ѝ не може да ѝ се нарадва (тук ви намигам).

Е, затова не съм яла от снощи (по същото време). Не защото мъжът ми не ми се радва. А защото се надявам това "чудо" наистина да работи. Издържах двадесет и четири часа, без да ям, ама десет дни дали ще мога?

Отклоних се от темата. За обичта към себе си, де...

Та въпросът е "Как да се заобичам?" Любовта към себе си възпитава ли се? Може би, ако всеки ден си повтарям "аз съм стойностен човек и заслужавам да се грижа за себе си" в някакъв момент ще променя начина, по който се отнасям към духа и тялото си. Може би ще започна да помня и обещанията, които си давам. Защото, когато например реша, че "от утре няма да ям боклуци" - на сутринта вече съм го забравила. И първата  изостанала филийка от закуската на децата е моя. А когато обещая нещо на децата – никога не го забравям. Това не е справедливо.

За да се справя с късата си памет и да се възпитам на любов към себе си, обмислих варианта да разлепя напомнящи бележки навсякъде из къщата. Да залепя например "Не яж!" - на хладилника, "Гримирай се!" - на огледалото в банята, "Облечи си красива рокля!" – на огледалото в гардероба, "Усмихвай се повече!" - на вратата на детската стая, "Среса ли си косата" - от вътрешната страна на входната врата и една-две други в спалнята, на които няма да ви кажа какво ще напиша.

Да ги залепя - да... Обаче ме е срам да го направя. Или по-точно, истината е, че не се обичам достатъчно, за да го направя.

Защото, ако наистина вярвам, че тези бележки ще ми помогнат - нищо не би трябвало да ме спира да налепя цялата къща с тях, нали?

Все пак трябва да започна отнякъде...

Реших, отивам да си купя бележки. 

И приемам всякакви предложения за това какво да напиша на тях.

Автор: Паулина Петрова

Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".