Четем, харесваме, коментираме постове свързани с духовното израстване. Критични сме, правим забележка за поведението и постъпката на този или онзи, всички в хор отбелязваме, колко трябва да сме добри, вежливи, услужливи, толерантни... До тук добре!
Пустият му балкански синдром, все да надничаме в чуждата паничка, пустияt му балкански нрав – „На мен да не ми е добре, но и на комшията дваж да му е по-зле...”
Искаме и очакваме от хората много. Ако не получим одобрение веднага, сме готови да го смъмрим, „да му натрием носа”, както се казва. Всичко ли се свежда до "искам и трябва да получа".
Когато искаме нещо от някого, задаваме ли си въпроса – дали аз съм коректен, вежлив, услужлив и толерантен към другия, неговите интереси, зачитам ли неговото мнение, дори да е по-различно от моето? Ние самите достатъчно искрени ли сме в отношенията си?
С една дума, когато имаме претенции към другия, ние самите трябва да сме добрия пример в това. Всеки нов ден е нова възможност, ново предизвикателство, нов момент да поставим новото начало в промяната, която искаме да дойде при нас и към нас.
Първи можем да поздравим и започнем деня с усмивка.
Първи можем да поискаме прошка.
Първи можем да се извиним, ако сме сбъркали и сгрешили.
Първи можем да поздравим, човека чийто, успехи са ни впечатлили.
Първи можем да протегнем ръка, на този който има нужда от нас.
Първи можем да направим първата стъпка към по-добрите отношения, за които мечтаем.
Първи можем да сме част от и към позитивната промяна. Когато даваме, без да очакваме, когато сме искрени и постоянни в мислите си, постъпките, решенията, тогава цялата Вселена ни поздравя, като ни изпращя мощна енергия, с която виждаме и откриваме света с други очи… с очите на любовта и сърцето.
Автор: Н. Карагьозова- Нади
Прочетете още:
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
