"Гледам романтична комедия. Трайно се взирам в главните герои и си мисля колко приличаме на тях.
Пускам си радиото. "Имам нужда от теб повече от колкото мога да понеса" се забива като стреличка в десятката на дартс.
Пазарувам. Сещам се колко обичаше сандвич с шунка и фъстъчено масло!
Лягам си изморена от всичкото мислене за теб и си спомням каква красива усмивка притежава лицето ти.
Но аз искам да те забравя, наистина!!! Всичко в мен се старае и полага усилия невроните ми да не се докосват до спомените за нас само че..."
Само че истината е друга. Толкова упорито сме си оплели мрежа около вече загубената ни кауза (разбирайте отдавна тръгналия си субект), че преставаме да мислим трезво. Вярваме, че 50% от певците са написали текстовете си точно по нашия случай. Преспокойно можем да изберем екшън комедията, но се втурваме сляпо към "Nothing Hill" и невъзможната любов...
Но сме убедени, че трябва да забравим бившия/та и дори като послушни овчици си го повтаряме ежедневно до момента, в който навикът ни се превърне в до болка позната молитва. И приятелите ни подкрепят - натякват ни как е удобно да забутаме екс-случая "на майната си" и че това е възможно най-верният път (само забравят да споменат колко е потънал в плаващи пясъци).
Не е лесно да забравим човека, с когото до преди време сме се чувствали оценени и сме си създавали пухкави планове за бъдещето. Нито е редно изведнъж да заличим всичко (както и физически невъзможно, освен ако не получим амнезия). Не можем да се откъснем от нещо, което е било, не мисля че това е целта.
Скъпи, читатели с разбити сърца - ако отговаряте на по-горе посочените симптоми, то значи грешите в начина на лечение. Защото, нека бъдем честни, лечение няма, но потенциален лек - да.
Времето, дадено ви след раздялата до следващата евентуална любов, е не за да забравите, а да запомните. Да запомните хубави неща, а лошите да ги филтрирате и да осъзнаете грешките и разочарованията, които не искате да допуснете или като цяло да бъдат допускани. Това е време, когато е хубаво да слезете до най-тъмното, да поседите насаме със себе си, а после да се изправите на крака и да полетите отново.
Време, в което да мислите как да градите опорите, които са били пропукани във вас. Време само за вас и може би пренебрегнатите приятели. Време, в което да си вземете вана и да не помислите за отишлия си човек нито за миг, защото сте си пуснали нова песен, а довечера ще гледате нов филм.
И когато след това време станете и си пуснете радиото, ще чуете вместо стара мелодия, нещо различно... И няма да седите пред щанда с фъстъчено масло 10 минути, спомняйки си за старото отминало. Защото е отминало и заминало, а на щанда с мляко вероятно ви чака следващо предизвикателство 
И още нещо - забравете това "Искам да го/я забравя". Докато в мантрите ви присъстват заедно думите "ИСКАМ да ГО/Я забравя", мисля че е твърде възможно сами да си подкопаете земята под и без това отмалелите ви крака.
Простих му, отминах го...
С поздрави и обич: Десислава
Автор: Десислава Жекова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
