Здравейте!
От няколко месеца чета редовно вашият сайт и колкото по-често влизам в него, толкова повече ми харесва.
Там всяка жена, независимо от възрастта си, може да намери всичко, което я интересува, а което е най-важно, да сподели мислите, които я вълнуват, без значение дали ще са публикувани или не!
* * *
"Най-големият дар, който някога съм получила,
е раждането на моят син. Още от началото съм го
респектирала като смостоятелна личнст.
Чаках да ме приеме и аз да го приема. И защото
беше мъниче, а аз знаех много повече от него,
очаквах че ще бъда негова учителка.
Но накрая разбрах, че благодарение на него
съм учила себе си...."
Мая Анджелоу
Напоследък често препрочитам "Пилешка супа за душата". Имам почти всички книжки и вече години, когато се намирам в трудна житейска ситуация, или просто ми е тъжно и сиво на душата, посягам към тях. Не престава да ме учудва мъдростта и опита събран в тези малки разказчета!
Преди няколко дни, когато отново ме бе налегнал синдрома на "празното гнездо", препрочетох един разказ от книгата за жена, отлетяла до Сайгон да си осинови дете! Разтърсващо!
А точно това ме върна в годините назад... в онази нещастна 1987 година, когато след дълги и продължителни мъки, родих мъртва дъщеря. Лежах на гинекологично отделение и бавно се възстановявах физически. Психически? Всички знаем, че на болната душа и трябва много време...
С мен в стаята лежеше млада женичка, майка на 6 годишно момченце.
Тайничко ѝ завиждах, когато детето идваше на свиждане. Гледката на майка, прегръщаща детето си, беше в състояние да ме извади от равновесие и от очите ми струяха сълзи. След едно такова посещение, жената приседна до леглото ми и тихичко ми заприказва:
"Знам какво Ви се е случило, знам, че сега Ви е много трудно, но повярвайте ми след година, след две, всичко ще бъде инак. Знам за какво говоря. След дълги 11 години със съпруга ми престанахме да се мъчим да имаме дете. Просто го осиновихме. В живота ни влезе слънце и спокойствие!"
В този момент в душата ми беше черно, а тежката завеса, която се бе спуснала, не не позволяваше думите ѝ да проникнат до съзнанието ми. Нали Бог никога не дава на гърба на човек повече, отколкото може да понесе....? А на мен в този момент ми се струваше, че този горе се опитва да разбере къде е у мен тази граница.
Само след няколко дни отново свиждане. Малкият Мирослав разказваше много забавно детайли по темата, която бяха разглеждали в детската градина – от къде се вземат бебетата!
"А, мами, аз пък им казах, че не съм роден от теб! Че си била много тъжна, че не можеш да си родиш дете и така си се озовала в онзи дом за деца. А също така им разказах как си си избрала мен – най-красивото и добро бебе в целия дом!"
Слушах простичките детски думи, а душата ми плачеше, очите ми плачеха, но всичко това ми помогна да повярвам, че всичко ще бъде наред. През 1989 година родих най-красивото и добро момченце на целия свят!
В живота ни чакат добри и зли неща. Понякога ни поставя на колене, друг път ни носи огромно щастие. Но каквото и да се случи, винаги имаме две възможности – или да се поставяме позитивно към проблема и ще бъдем спокойни, или заемаме негативен постой и ще ни бъде мизерно. Точно така просто е!
И винаги е само на нас коя възможност да изберем. Сами си избираме колко ще бъдем щастливи в този живот, независимо от това каква посока ще вземе той и независимо от това с какво ще се срещнем в него!
Благодаря ти, сине, че в живота ми запълни мястото, което не можеше да запълни никой друг!
Автор: Яна Панова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
