Единственото, което долавят ушите ми, е монотонният шум на морето.
Тъй успокояващо говори, че ме успива. Есенно море. Като по чудо не реве и не се сърди. Равно като черта, отбелязваща края на сърдечен ритъм. Ненагледен хоризонт.
Вода чиста като току що избърсан прозорец. Прозрачна до толкоз, че пясъкът би могъл да се брои.
Риби, разхвърляни миди, камъчета и водорасли, всичко е на показ. Като тялото ми. Неподвижно и голо съм го оставила на лъчите. Непредпазлива съм, дори не се оглеждам. Поне на километър няма и помен от хора.
Не мислете, че съм безсрамна, просто обичам да се любя с лъчите.
Сладостта от това ми действие е като от дъхаво цвете. Някак невъобразима. Явното ми донася тайнство, което е далеч от мислите на глупците.
А може би по душа съм друга, знам ли… Лежа и се унасям. Губя представа от колко време морето ме люлее, но усещам как сърцето ми забавя ритъм.
И увисвам на ръба на безвремието, широко разтворила ръце като пиле, което най-сетне иска да разбере какво представлява самото летене.
Отлагам всевъзможни мисли за нататък и прибавям мига към живота.
Отварям врата на съня, който от часове иска да ме пребори и само нагласям пъстър шал между краката си, колкото да покрие малко от така тревожещото всички място.
Отпускам се.
Сближавам се с Господ.
Автор: Таня Тонева Танна
Още от Из Edn@
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
