Да, има и такова нещо – машинка за свиване на сарми. „Бързо, лесно и удобно”, пише в рекламната брошура. Бързо, лесно и удобно!
Само аз ли забелязвам, че колкото по-лесен и по-удобен е животът ни, толкова по-бърз (по-кратък) става той?! Не съм само аз?! Ах, успокоих се, защото в един момент си помислих, че само аз виждам тази, иначе толкова логична, закономерност! А някак си е безкрайно отговорно само един човек да вижда подобни плашещи неща! Нали?! На неговите плещи ляга такава сериозна тежест ...
Отплеснах се! Простете!
Продължавам с рекламната брошура. „Машинката за сарми ще Ви спести време.” Не думай?! И?! Какво да направя със спестеното време? То да можех да го сложа в банката при висока лихва, добре! Ама, как да рискувам? Нали ги виждате нашите банки?! То да са пари, разбирам, но време!!! А, не! Благодаря!
И какво да правя със спестеното време? Да седна малко да почета? Аз, така или иначе, това правя по цял ден – чета. Е, може да са рекламни брошури, но чета ли? Чета! Значи (ах, как обичам тази думичка в началото на изречението) този вариант отпада. Да погледам любимото си тв предаване? Признавам си, че отдавна нямам такова. А и да имах, какво ми пречи да навивам сармички и да гледам телевизия?
Нали всяка уважаваща себе си жена-домакиня има в кухнята си телевизор? Е, баба ми не е имала, но явно тя не се е уважавала достатъчно... Значи и този вариант отпада! Да изляза с приятелки да пия кафе? Доооооооста сармички ще трябва да свия с машинката за свиване на сарми, за да спестя време за едно кафе с приятелки, не мислите ли?! (Жените с приятелки ще ме разберат!)
Значи и този вариант отпада! Да отделя спестеното време за децата си? Те вече са големи и живеят далеч от мен, но когато бяха малки, свивахме заедно сармички и беше такава веселба. Само като си припомня и почвам да се смея на глас... Значи и този вариант отпада! Да отделя спестеното време за съпруга си? Да де, ама аз правя тези сармички за него. Как и най-вече защо да спестявам време за съпруга си от нещо, което правя за съпруга си?
Ох, не знам, съвсем се обърках и отново се отплеснах...
Продължавам с брошурата... „Благодарение на машинката, Вашите сарми ще бъдат абсолютно еднакви!” Ама, хора, това е ужасно, а вие го хвалите! Не искам моите сарми да са абсолютно еднакви! Не искам!
И категорично заявявам, че се обявявам срещу абсолютно еднаквите сарми! Срещу всички абсолютно еднакви сарми не само в България, но и в целия свят! Хайде, де! Хората цяла стена бутнаха, не, не, цял обществен строй събориха, само и само да имаме правото да сме различни, а сега? Абсолютно еднакви сарми!
Е, няма да стане! Разбирате ли? Искам, когато надигна похлупака на моята тенджера, в нея да има всякакви сармички – малки, средни и големи. Искам хората, за които съм правила сармите, да имат право на избор... А с машинката за свиване на абсолютно еднакви сарми, какво? Нищо!
Много се ядосах! Една нищо и никаква машинка за свиване на сарми, а толкова нерви, ядове и... приказки...
А, сетих се! Просто, няма да си я купувам...
Автор: Диляна Радославова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
