Всяка година чакам пролетта с трепет. С жажда вдигам очи към клоните на дърветата – да зърна началото на бялата им премяна. Първи се "обличат" в цвят магнолиите – тези южни преселнички, добре вживели се и в нашия климат.
В София следя няколко дръвчета – все около Ректората. Наблюдавам магнолията пред Царския дворец, другата - в дома на турската легация на бул. "Руски" и дружката ѝ отсреща в парка. Следя и дръвчетата в двора на Гръцкото посолство откъм ул. "Сан Стефано".
Обмислям дневния си маршрут, така че да ги наобиколя, да ги зърна – да не изпусна този красив и вълнуващ ритуал! И когато се покрият с цветове, които са като литнали водни лилии, накацали по голите им клони, аз им се радвам от душа. Гледам ги с възхита и си мисля: "Боже, красиви са като булки!"
Булка! Кое момиче не мечтае за булчинска премяна? Има ли майка, която да не сънува дъщеря си, нагиздена като булка?
Не, не вярвам на това безбрачие, което стана модно в последните години. То е от липса на сигурност, от понижено или, не дай си боже, от прекалено самочувствие. Друго е, когато съюзът брачен е скрепен, когато любовта и обичта царуват в здраво семейство. Когато партньорите са спокойни, уверени един в друг. И цял живот си спомнят деня, в който са се врекли един другиму в обич и вярност.
Когато с моя бъдещ съпруг определихме деня на нашата сватба, и аз отначало не пожелах да ставам "бяла" булка. Може би, защото не бяха минали толкова години, че да отшуми болката от загубата на баща ми, или затова, че вече се бях натоварила с грижи по бащиното ми семейство. А може би и заради самотната ми майка, исках по-тиха и скромна сватба.
Занесох небесносиния плат на шивачката си – прочута с майсторството си в цял Пловдив, че и извън него. Но като ѝ казах, че ще шием костюмче за сватба, тя енергично и категорично заяви: "А, не! Откога чакам да ти шия бяла рокля. Намислила съм и красив модел. Ставай да отидем и да купим подходящ плат!" Така булчинският тоалет "избеля". И когато Младен - бъдещият ми съпруг, попаднал в "безлетищна" седмица в служебната си командировка в Москва, попитал брат си по телефона дали се готвим за сватбата, чул отговора: "Готвим се и бялата булка е готова." Тогава бъдещият жених заръчал да бъде ангажиран подходящ ресторант за тържеството.
А бялата булчинска рокля - тя беше като на царица, като на кралица. Отпред с красива, разширяваща се надолу плетеница от самия плат, с дълъг шлейф, носен от шафери и шаферки. Булото и венецът с портокалови клонки бяха пищни – като бял облак около главата ми.
Мама ожени децата си без здравото рамо на татко до нея. Издържа. Заради нас. Какво ли не издържа майчиното сърце?!
Момичета, златни... Толкова е хубав и гражданският, и църковният сватбен обред. И сега тръпна като поставят короните на главите на младоженците, като ги разменят. Когато обикалят с тях три пъти. "Коронясват ги" в семейното царство. Не пропускайте този вълшебен и тържествен момент в живота си. Чакан и мечтан като бялата пролет. Бъдете като магнолиите – красиви и незабравими!
Автор: Петра Ташева
Прочетете още:
За краката (и обувките) с любов!
Не можеш да накараш някой да те обича
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
