…Огън, много огън и след него пушек, много пушек, маскиран като претенциозен дим… И след края на света възкръсна само тя – Любовта…
Краят на света наближава, а аз не съм готова. Имам да свърша още толкова много неща точно преди това… Искам да запазя за себе си и за него поне един коледен момент, първият. Искам да прегърна разстоянието между нас, за да стопля мига на първата среща. Искам да го целуна за първи път. Искам да му кажа първото "Обичам те!", да го прегърна, да му позволя да ме пожелае, да му се отдам, да стена от любов...
Моля те, не свършвай, хей, Свят, чу ли, моля те, не свършвай. Искам да ме разбереш! Моето начало тепърва предстои, затова не ми отнемай възможността да даря тази любов и да увелича общото щастие във Вселената. Повярвай ми има смисъл да изчакаш, не бързай…
Знаеш ли колко неизказани думи и неизживяни чувства има по този свят. Свят, широк на омраза и тесен на любов. Свят, изпълнен с пролуки, пролуки, които всеки от нас запълва с преживявания, за да ги превърне след време в спомени, напускащи свободно очертанията...
Хей, Свят, моля те, остани, за да се насладя на тръпката от това да пиша, когато не ми се пише, и въпреки това да знам, че се получава още преди да съм го написала, още преди някой да го е прочел.
Хей, Свят, кажи ми "да"! Да, точно сега, защото от едно "да" започват всички стъпки в настоящето, които ще ме отведат в бъдещото, което ми диша във врата... Не ми отнемай този дъх, само, защото някой някъде е написал, че трябва да свършиш точно сега. Вярно е, не отричам, преди много години се снимах във филма "След края на света", но това не означава, че съм искала да те предизвикам точно сега. Това е просто кино, филм, който няма нищо общо с теб и твоя край…
Хей, Свят, не бъди егоист, който иска да свърши преди всички останали да са го направили по своя начин. Знам, знам, думите са с относителна тежест, зависи къде и колко дълбоко потъват. Моля те, позволи им да попият по-бързо в теб, преди да са изплували удавени от безверие на повърхността на живота.
Хей, Свят, знаеш ли, че понякога ми се иска да те спася от самия теб и отпечатъците на хорската пошлост. А друг път се чувствам като една (не) представителна извадка с тривиално провинциален привкус на столичанка. И въпреки всичко, не искам да съм част от безнадеждието обзело тази планета.
Знам, винаги има втори план, но е въпрос на специфично умение да видиш директно втория като игнорираш първия, сякаш не съществува, сякаш не е част от общата картина на света.
Пиша и се замислям дали всеки край не означава ново начало… Истина стара, колкото света.
Хей, Свят, не си отивай, няма значение колко са вехти твоите истини, това не ги прави по-малко истини, напротив.
Длъжна съм да ти призная. Моят свят е кръгъл и аз съм част от този кръг. Аз съм съвършената форма, която олицетворява хармонията. Независимо какво се случва и къде се намирам, аз съм на правилния път, защото кръгът е идеалната форма на нещата и при него всеки край е ново начало. Моето начало. Моята любов.
Хей, Свят, остави ме да преоткрия още малко от себе си и ми позволи да проявя най-съкровените черти от женската ми същност.
Знам, че е твърде лично, но вярвам, че има смисъл, когато кръгът се разширява, заради това, че в него са влезли хора търсещи и са излезли хора намерили.
Хей, Свят, аз реших да те допусна в моя кръг. Не ме напускай! Всичко е любов…
Какво ще правя след края на света…? Аз мога само да обичам. Нима това не е достатъчно за теб…
Автор: Виолина Харалампиева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.
