Почти на 43 години съм. Знам все повече и разбирам все по-малко. Косата ми започна леко да побелява, но фризьорката ми е категорична, че ми е рано да посегна към боите.
Понякога сутрин се събуждам с торбички или торби (зависи от предната вечер) под очите. Та се питам – аз да не би съвсем случайно да остарявам?! Поглеждам се в огледалото... твърдо не! Същата съм си, даже ставам все по-хубава и хубава с годините!
Точно като в една реклама. Разликата е, че моделите от рекламите имат една дузина козметици и гримьори, а аз съм ходила на козметик само веднъж през живота си. И причината беше, че (признавам си) имах безплатен талон за посещение. До гримьора така и не стигнах. Е, не че се гордея с това! Само правя сравнение с онези от рекламите. Така де!
Гледам си се в огледалото и съм си хубава. Нямам даже бръчки! Не обръщам внимание на онези, дето се появяват около очите, когато се усмихна. Защото съгласете се, че когато си усмихнат, кой ти гледа бръчките?!
Ако трябва да съм честна, ще призная, че съм най-хубава, когато човек ме гледа отдалеч. А да, и светлината да е леко приглушена. И да не се кокори кой знае колко дълго в лицето ми. И най-вече да не ми търси кусури. Е, тогава вече съм истинска красавица!
И се чудя на онези фармацевти, козметици и рекламни агенти, дето си мислят, че някой, който е на 70 години, може да иска да изглежда на... 30 години. Ако на 70 искаш да изглеждаш сякаш си на 30, трябва да има нещо доста сбъркано в теб. Защото, когато си бил на 30, как си изглеждал?! На 30, нали?! Не! Е, мой човек, къде си блял тогава?!
Така де, то времето не е домат, за да го консервираш.
И тук се сещам за моя дядо Стойне (Светла му памет!), който почина на 99 години. Та, когато той беше на 95-96 години, се ядосваше, че не може да работи по нивите и градините със скоростта, с която ние работим (това не му попречи да се качи на покрива, за да помага на татко да сменят счупените керемиди). И никога, никога не съм го чула да се ядосва, че има бръчки и че косата му е побеляла.
Ще каже някой, че времето сега е друго. Ами, да иде да го каже на пирамидите! Туй пусто време! Горкото, все с него се оправдаваме! Днес е важно да изглеждаш млад, да бъдеш лъскав и модерен, никога да не остаряваш, или поне да не ти личи! Да! Най-вече да не ти личи!
Да бъдеш опаковка, ама такава една хубавка, изгладена... и разни други дрън-дрън-дрънковщини... Благодаря, ама няма нужда!
Пък моята майка (Светла ѝ памет!) щеше да се радва да остарее и годините да ѝ личат. Да! Майка щеше да бъде прекрасна стара баба. И щеше да се гордее с това! Щеше да плете поредния пуловер на своите внуци, да прави най-вкусните баници и козунаци на света, да гледа сериали и Формула 1 (майка обичаше Формула 1. Стискаше палци на Маса! И на Шумахер, разбира се).
Щеше да се радва да стане на 70 години и да изглежда на 70 години! Щеше! Но не успя.
Някой все още да иска крем против бръчки?
Автор: Диляна Радославова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
