„На лъжата краката са къси“ – познато, тривиално,толкова истинско като самата истина. Ама наистина са къси!
Лъжата все някога излиза наяве и ставайки по-ниски от тревата се сещаме за поговорката. Защо?
Всички знаем защо, но не всички знаем колко вдигаме цената на истината, докато се стремим да я скрием, изопачим, завлечем дълбоко в непрогледния лес на лъжата.
Благородната, целенасочената, лукавата, тъпата, изисканата, здраво размазващата лъжа. Повечето просто пускат лъжата, като на бича сделка от която се надяват да спечелят, но всъщност са принудени да затворят на минус. Ние предпочитаме да вдигнем цената до нива, горчива, трудно приемлива, прекомерно скъпа истина.
Защо просто не сме откровени, когато трябва, когато съдбата го изисква от нас, когато ни го крещи, но ние си запушваме ушите с надеждата, че цунамито предизвикано от скритата истина ще ни подмине. За Бога, хора, казано е – „Истината ще ви освободи“.
Защо не го вярваме. Аз лично съм заставал рамо до рамо с истината срещу всеки ураган на съдбата. Този ураган в името на изказаната истина ме е подминавал. Издухвал е тези, които са се скривали в замъка построен от лъжа.
Лъжата е само маска, грим, който се размазва от упорития порив на вечното към истината. Дали ме разбрахте, не знам.
Казано направо – няколко отровения, закалени от живота.
*Колкото повече отлагате да кажете истината, толкова по-горчива става тя, споделена със закъснение.
*Говорете истината и ще видите как страха от нея ще бъде стопен, подминат, пренебрегнат.
*Всяка истина, изречена навреме и в самото начало, ви спестява драмите, ролята на антагонистичния герой в приказката.
Уверен съм, че когато кажете истината, колкото и отвратителна, болезнена за всички, за любимите Ви хора да е тя или да си мислите че е, тя се превръща в лековит мехлем за душата, в мехлем за вашата съдба.
Незнайно как, но изречената навреме или когато се изисква истината е хиляди пъти по-безболезнена или поне последствията от това ви удрят със силата на детска невинност. Едно от божиите напътствия е това да казваме истината, да не лъжем.
Изречете истината, макар в началото да ви се вижда жестоко, без елемент на самосъхранение, тя ще Ви отвърне с любов. С любов и ласка от Вселената, макар и ласката да остане неразбрана, усетена, непонятна.
Ласката на Вселената ще бъде мигновена! Награда за проявената непосилна смелост от изказаната истина.
Тежестта ще падне – споделили сте с любимия човек. Ако не падне, то поне ще знаете, че това не е любимият човек и пак ще ви олекне и ще продължите пътя си без тежките дисаги. Ще ви стане леко, наистина! Божественото ще се прояви под форма за някои непозната, но по-късно осъзната.
И така моят лозунг и призив е „Не на лъжата! Истината сега, веднага, ще боли по-малко за всички.“
Автор: Костадин Руйчев
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
