В последните години все повече жени избират да сключат брак след 30-те. Въпреки, че сме в 21 век обаче в обществото все още на тях се гледа като стари моми. Няма жена, която в момента, в който наближи 30, да не е изживяла периода, когато всички баби, лели и роднини започват да се изреждат да й обясняват как времето й изтича и трябва вече да помисли за бъдещето. Имаш ли човек до себе си, става и по-лошо, има подмятания и подпитвания няма ли вече да се жените, мислите ли да имате деца, как времето си тече. И така, питам се, колко късно вече е прекалено късно? И може ли една 30-годишна жена да се счита за стара мома?
Около мен забелязвам следните тенденции. Една част от познатите ми жени се омъжиха преди 25, а тези които не успяха "полудяха" от мисълта, че не се случва. Стигаше се буквално да ултиматуми "или брак, или край". Друга част пък (много малка), въпреки, че искат да имат семейство, все още се наслаждават на живота без да изпадат в паника, че са близо или прехвърлили заветните 30 и все още са сами. Несъмнено никой не иска да бъда сам и да посреща всички празници с кутия пица, бира и котката за компания, но едва ли това е причина да вземеш прибързано решение.
Това български манталитет ли е, все още да сме стъпили с един крак в миналото, в което царува общественото мнение, че до 25 трябва да си сключил брак и да мислиш за деца? В последното, разбира се, няма нищо лошо, всеки има избор кога да предприеме тази важна стъпка, но да срещнеш подходящия човек не винаги се случва по график.
Да не говорим, че някои хора съзряват по-бавно или имат по-различни приоритети и амбиции. Тогава как всички да се вместят в очаквания обществен калъп? Нещата стават по-зле и от факта, че отвсякъде ни залива информация с последни изследвания кога е най-добре да сключиш брак, с какъв партньор или пък изброени фактори за най-добрите предпоставки между двамата партньори според разлика във възрастта, образование и т.н. И тежко ти, и горко ти, ако не попадаш с партньора си сред по-високия процент за успешен брак, според изброените критерии.
Излиза, че уж сме свободни да избираме как да живеем, а реално има обществена нагласа, която всъщност те слага в графата "стара мома" или пък едно доста по цинично определение и ти вече си "дамгосана".
Що се отнася до мен, старая се да гледам на хората според качествата им и вярвам, че всеки има право сам да избира собственото си щастие.
Автор: Преслава Илиева
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
