Че на Коледа стават чудеса е клише, което и тази година ни натрапват всички американски кинопродукции, които обикновено се излъчват около и на празника. Много предвидима, холивудски-неизменна реплика, придружаваща една специфична Коледна комерсиалност...

Ама ние наистина имаме нужда от чудеса!

Когато времето навън е студено, стъмва се рано, падат мъгли и слънцето е кът, светлината страшно ни липсва. Огряваме вечерите и част от нощите си с електрическата, но разчитаме и на духовната светлина.

Особено на Рождество Христово – духовен празник, а не просто ден за размяна на подаръци. Всъщност въобще нямаме нужда от купчината подаръци, а по-скоро от любовта, топлината и уюта, с които Коледата ни събира всички вкъщи, с които Коледата сплотява семействата ни; вниманието към близките, детската усмивка – за тези чудеса ми е мисълта. Коледата е магична, ако имаш дете и голямо семейство.

За самотниците тя е по-скоро депресираща. Макар че и те, подмамени от въпросните филми, понякога стоят тихичко вкъщи в очакване на коледно чудо.

Да долети някой Рудолф, да падне подарък през комина или просто любимият да почука на вратата и  да прошепне "Обичам те...".

Размечтах се. Не вярвам точно в тези чудеса, но знам, че чудеса се случват. Преди пет години точно преди Коледа срещнах любовта, Нова година посрещнахме заедно, а сега имаме син, който  играе, говори, командва.
Децата са Коледа.

Затова на Коледа се моля за тяхното бъдеще. И за любов, която да можем да раздаваме всеки ден, а не само на Коледа.

Всъщност, когато аз бях дете, си имахме Дядо Мраз (кой ли го помни вече?!). После се влюбихме в Кока-кола и, естествено, в Дядо Коледа от нейните реклами, доста добри, струва ми се. Не харесвам и не очаквам чорапи, пълни с лакомства. Ценя всеки ден.

В детските градини празнуват Вси Светии, но дали идват коледари, за да пеят и орисват за здраве и берекет? И дали изобщо децата ни знаят значението на думата "берекет"? Не знам, но със сигурност знаят значението на думата "криза". А по-големите и на думи като "кредит", "лихва" и "цена". 

Като стана дума за цифри, напомням, че освен, че традицията повелява на трапезата за Бъдни вечер да има нечетен брой постни ястия, се оставя парче от питката пред иконата на Богородица (дано да имате такава вкъщи), за  да бди над дома и децата ви. Ако празнуваме с по-възрастните, няма страшно, все някой ще се сети да прекади къщата с тамян.

Най-възрастният  разчупва питата.  Нека и ние, и децата, да ценим и друго освен паричката от баницата с късметите. Здравето най-вече.

"За какво ти е конец, копче и игла?" – питах баба, когато ме караше да й донеса тези три предмета от другата стая. "Ще ги сложа в баницата. Това е творчеството."

Колко приказно! Като в българска народна приказка.

Коледна българска народна приказка.

Автор: Елена Василева-Иванова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.