Приятели,
радваме се да споделим с вас, че текстът на Edna от вас - Анна Тодорова, "Кога трябва да си тръгнем от една връзка? I.", изпратен на edna@netinfocompany.bg, провокира немалко коментари, а Edna.bg дори получи няколко текста в отговор. Заповядайте един от тях:
Аз не бих си тръгнала от една връзка, ако в нея съм открила формулата 3С – Сигурност, Спокойствие, Себеуважение. Според един американски автор последното С стои в основата на щастливия живот, а за да го има, човек не бива да заболява от вътрешна несвобода.
Странно, че психолозите и медиците не са я съзрели като причинител на модерната днес депресия. Да преодолеем неудовлетвореността си е крачка към освобождаване от несвободата.
Тя е плод на вечния стремеж на хората да притежават другия и да усещат зависимостта му от своите решения, действия и капризи. Казано простичко става дума за подчинение. То започва с невинния наглед ритуал по настъпването при брачната церемония и може да стигне до шокиращ край.
Нещата са прости и обясними. Въпросът е какво ще позволим да ни се случи и да ни причинят. Всяка връзка е по-малка или по-голяма битка за надмощие.
Когато партньорът е витален, завладяващ, знаещ, реализиращ се (за какъвто всяка от нас мечтае), може да му позволим да ни поведе за ръка и тогава нищо не може да ни се опре.
Тогава не мислим за това в кой град ще живеем, в какъв дом, каква кола ще караме, къде ще ходим през уикендите. Чакаме ги, а не се чудим как да ги "убиваме". Тогава празник е всеки ден и не чакаме специалните дни в календара.
Когато партньорът е себичен, скучен, нереализиран, без фантазия и чувство за хумор, идва умората, рутината, безразличието, липсата на перспектива.
Тук някои се примиряват, заради инерцията, страховете си и себеподценяването. Други избират да се борят за правото си на щастие и си тръгват от една връзка, за да се огледат в нова.
Възниква въпросът кое е по-добро – качествена самота, споделена с приятели или обвързаност. Имаме ли сили за нова връзка или предишната ни е изчерпала и изхабила?
Е, аз си тръгвам когато в близостта няма вдъхновение, когато спра да се усмихвам, когато зная какво и как ще се случи, когато хоризонтът слезе ниско и някой прави опит да ми прехвърли на гърба своята раница...
Тръгвам си, ако той не положи усилия да ме превъзхожда, ако поиска да ме контролира и да планира живота ми, да решава вместо мен.
Тръгвам си, когато трябва да поканим всички приятели, за да е весело и ведро на почивката, когато даже най-прекрасното интимно преживяване не ни спасява през останалото време. Тръгвам си, когато стана тъжна. Винаги си тръгвам първа. Ето, тръгнах си.
Ваша Божидара
И благодаря за провокацията! Бъдете здрави и щастливи, защото най-хубавият ден е днешният!
Автор: Божидара Димова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg
