Какво всъщност значи да си оптимист? Аз лично се опитвам да се отърва от реалистичното в живота си и да погледна през "розовите очила" (нямам предвид да забравя къде се намирам, ами да започна да оценявам хубавите неща в живота).
Не е никак лесно. Спор няма, че когато в претъпканото метро, рано сутрин срещнеш усмихнат човек, ти става "хубаво на душата", но дали този човек е винаги усмихнат или това е само временно състояние?
Стигам до заключението, че оптимизмът е талант. Талант, който трябва да се развива и да покорява все повече хора.
Съществува абсолютната максима, че когато вярваш, че нещо ще бъде добре, то ще бъде. И е така. Може би много хора не са забелязвали, но това, което наричаме късмет, всъщност е нашата дълбока душевна вяра. Страхотно, нали? Сега излиза, че можем да променим света. Разбира се, че можем!
Животът всъщност е наниз от черни и бели мъниста, но друг е въпросът кой цвят предпочитаме ние. Дали ще отдаваме по-голяма важност на черните или на белите, зависи само от нас самите.
Помислете, как ще се промени живота ни, ако не обръщаме толкова голямо внимание на проблемите и се радваме на хубавите неща. Забелязала съм, че когато човек започне истински да оценява хубавото в живота си, то се удвоява. С положителната енергия, която излъчваме, привличаме същата, но в по-големи количества.
Замислете се, ами ако гореспоменатият усмихнат човек от метрото сте вие, ами ако не е само временно? Не е ли това хубавият живот? Когато си щастлив от това, което имаш и го оценяваш, то хубавите моменти ще те следват по петите в целия ти живот. Не давам гаранция, че няма да има и не толкова хубави случки, но ще бъдат по-поносими, ако намериш положителната им страна (защото тя винаги се крие някъде там и се различава само през "розовите очила").
Както народът ни казва "всяко зло, за добро". Наистина е така! Винаги във всяка отрицателна случка има нещо, дори мъничко, което е положително.
Ще се радвам, ако срещам все повече усмихнати хора, въпреки грижите и проблемите, които имат. Защото съм сигурна, че е така. Но нека бъдем онова слънце в дъждовния и мрачен ден. Помнете – така се живее по-лесно!
Автор: Гергана Николова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
