Часът е 6 сутринта. Алармата звъни. Ох, пак ли?
Трябва да ставам. Толкова ми се спи, а толкова работа ме очаква. Ставам, взимам душ, изпивам на бързо едно кафе, привеждам се в приличен вид и отивам да работа.
И така всеки ден едно и също. Прибирам се късно. И все нямам време да си отпочина, да помечтая, да се замисля над всички онези неща, които така и все не успявам да кажа на любимите си хора. Всички ме нервират ужасно. Не мога да издържам. Защо, за Бога, защо?
Иска ми се животът ми да беше като този в приказките. Е, да. Всеки би искал. Красиво и спокойно небе, слънцето гали с лъчите си копринените листа на цветята, птиците красиво пеят своите песни, тревата е толкова тучна и зелена. Сякаш си в Рая.
Докато изведнъж не се появи злата вещица и не превърне цялата тази идилия в черно, пусто и каменисто място. Не е само в живота. В приказките също е здължителна появата на тъмни облаци в така топлите и спокойни дни.
Нищо не е само черно или само бяло. Нищо не е само лошо или само добро. Винаги има и други нюанси, които си проправят път в нашето ежедневие. Дали това са вашите 50 нюанса сиво, ще решите вие сами.
За жалост или не, в живота ни, както и в приказките и анимационните филми се появява някой зъл и подъл, решен да разруши спокойствието на останалите, за да постигне на всяка цена своята цел. Доста често, за да получат това, което искат, хората нараняват другите по пътя си.
Нека не забравяме историята за Спящата красавица, Пепеляшка, Ариел, Снежанка и седемте джуджета, където щастието на една красива и очарователна девойка бива засенчено от тъмната сянка на зла жена, която е решена да ѝ отмъсти било то заради красотата ѝ, уменията ѝ или добротата ѝ.
Знаем житейската мъдрост, която гласи: ‘’Човек, който няма врагове, не е постигнал нищо в живота си’’. Положителните качества неминуемо са последвани от завист, ревност, а понякога и от желание за мъст.
За съжалание, повечето хора, притежаващи предимно позитивни качества са чувствителни и лесно раними, и допускат да бъдат ‘’повалени’’ от злобата, сипеща се като гореща жар върху уязвимата им душа.
В приказките, в най-невъзможния и труден момент се поява красивият принц (е, понякога той не е на бял кон, а язди северен елен), който е решен да спаси своята любима. Целувката в много приказки решава ‘’проблема’’ на главната героиня. Лишена е от пошлост и безчувственост. Така е, грубостта и вулгарността трябва да се спестят на подрастващите.
Тези истории са доста често преувеличени, хиперболизирани и дори сладникави. Но пък са красиви. Карат те да се замислиш над всички онези безценни неща, които повечето от нас пропускаме всеки ден. Остарявайки, осъзнаваме какво сме могли да изживеем и да оценим.
В крайна сметка, приказките имат щастлив край – "Всички заживели щастливо..." Колко хубаво, нали?
След несгодите, през които преминават, героите срещат своята истинска любов или пък истински приятели и заедно преминават през осеяната с тръни пътека. Накрая побеждават злото и всички са щастливи.
Дори и да не става понякога така в живота, ние трябва да се борим. Да преминаваме през ледени стени, за да достигнем огъня, който ще ни стопли, да преплуваме реки и океани за да стигнем до красивия оазис, предлагащ ни куп блага. Трудно е, но не е невъзможно. Та нали до скоро беше модерно да цитираме Ницше с ‘’Това, което не ме убива, ме прави по-силен’’.
Борейки се с живота, ние израстваме. Болката е най-силният учител. Злото и доброто са неделими.
Ако се опитаме да живеем в ’’златната среда’’ ще живеем малко по-лесно.
Приказките и анимациите не са създадени само за деца. Те са олицетворение на красотата, която живее у всеки от нас. Те са вдъхновение за тези, които могат да мечтаят. Те са поука за тези, които могат да се учат от грешките си и могат да прощават.
Всеки би могъл да открие себе си в герой от приказките. Те са един свят изпълнен с всякакви чудновати създания. Свят, където рибките, цветята, драконите носят душа, могат да говорят, да мислят. Свят, където доброто винаги побеждава.
Този свят можем да създадем и ние тук на Земята.
Научим ли се да бъдем по-толерантни един към друг, да показваме обичта си без да се страхуваме или да смятаме, че има време за всичко, да даваме втори шанс, да подадем ръка на наш близък или пък на някой непознат, който се нуждае от нея, ние ще направим малка крачка към превръщането на безморалното и повърхностно всекидневие в един малко по-стойностен и зареден със светли чувства свят.
Животът е твърде кратък – нека го превърнем във вълшебство!
Автор: Таня Ангелова
