Да го направим - да си признаем, че сме тотално изкукали!
Как?
Представете си сцена от филм: мила и усмихната мама, с добре оформени букли, извити мигли и красив маникюр подканя своето чаровно, усмихнато дете да седнат на масата за вечеря. И всички са усмихнати и усмихнати, и усмихнати!
Какви са тия глупости, по дяволите? Случайно да има някой, който да живее в такова семейство? Нека си вдигне ръката. Ааааааааааа, ето гора от ръце! Да, ама не!
Наскоро четох една статия на български журналист в българско списание на същата тематика. Той осмиваше идеята за идеалното семейство, представено в рекламите. Много добра статия, наистина. Накратко предадена изглежда така: производителите карат потребителите да вярват в идеята, че купувайки конкретния продукт, ще бъдат същото толкова щастливи и усмихнати, като героите от тъпата реклама.
И така, може ли вече за вашето внимание, сериозно? Ние врабчетата, т.е. ние обикновените хора, не се чувстваме добре в своите кожи. Ще попитате какво толкова ни има, от какво се оплакваме?
Ето отговарям ви - ние врабчетата сме във вечното търсене - на истината, на красотата, на знанието, на формулата за усмихнатото семейство. И в един момент след такъв уморителен и дълъг преход, просто се бъгваме.
И как няма, като навсякъде, отвсякъде и постоянно ни се показват и натрапват идеалните неща - идеалните родители, идеалните любовници, идеалните съпрузи, идеалните бизнесмени и всякакви не други идеални неща. Защо, по дяволите, трябваше човечеството да се усъвършенства до толкова, че да ни кара сами да се компресираме.
То не бяха статии за ползите от секса, за ползите от аналния секс, за ползите от кекса и от храненето, за ползите от гладуването, за ползите от силикона във формите за печене и в другите форми. И още, и още ползи, и още, и още информация.
Е, стига вече сме се просвещавали в съвременните технологии и съвременните психологии. Не може ли да си останем поне за ден в незнание за всичко, просто един ден да си починем от всякаква информация? Без курса на еди-коя си парична единица, без рекламата за здравословния хляб, за най-качествените детски кремове и всички останали глупости, които ни заливат и удавят...
Не искам повече да чета за пластичните операциите на "звездите", не искам и нямам нужда да чета новата книга на известен психолог, за да осъзная и преодолея комплексите си - харесвам си ги. Не искам да знам за новата спирала с ефект "изкуствени мигли", нито за новия иновативен продукт за отслабване - обичам си рехавите мигли и издутото коремче, целулита по задника и увисналите гърди след раждането!
За Бога, та те са си мои - всички недостатъци, толкова грижливо отгледани и запазени от мен, за мен – символ на вечната борба с несъвършенствата. Обичам да виждам рошавия човек с лош дъх сутрин до мен, защото и той ме обича рошава и с лош дъх!
Не искам редица начетени, известни и изключително красиви хора ми казват, че трябва да спортувам, за да изглеждам добре и да се чувствам добре. Не искам да ми се обяснява, че имам комплекс за малоценност, защото не мога да се побера в S-размер. Аз нямам комплекс за малоценност и вие нямате, просто защото за нас не е ценност да сме в S-размер.
Не, не съм от тия, които говорят за световната конспирация на гигантите производители. Но все пак ние дори не се замисляме за огромната информация, която ни залива всеки ден и ни променя мисленето малко по-малко. Не искам да ви плаша, но осъзнаваме ли, че сме в постоянна борба да постигнем невъзможното желано?
Осъзнаваме ли, че мисленето на мъжете е сбъркано? А за жените да не споменаваме. Нека спрем до тук, защото скоро ще започна да крещя от лудост. Тази лудост е обзела и други. Някои от тях хващат автомата и посягат на невинни. Други крещят по семействата си и превръщат децата си в безчувствени неудачници. Трети таят всичко в себе си и един ден просто скачат от моста. А четвърти си пишат, за да излеят всичко, за да им олекне и отново да се върнат към ежедневието си.
Вие от кои луди сте?
Автор: Галина Григорова
Очакваме и вашите авторски текстове на edna@netinfocompany.bg.
