Напоследък изключително много си мисля за преживяването и продължаването напред, след като една връзка свърши. По-скоро за преживяването, тъй като искаш, или не, с всяко следващо ставане, всеки следващ ден, продължаваш напред. Но преживяваш ли го?
Всички ние – мъже, жени, млади, не толкова млади, сме били поставени пред тази ситуация. Разни, хора разни истории. И всеки със своето мнение и визия. Клише ли е преживяването, има ли го, въобразяваме ли си го? Наскоро прочетох една мисъл, в която се казваше, че ако си наложиш да обичаш и убедиш сам себе си в това, кой ще го е грижа, че не е било истинско. Същото е и с преживяването.
Един мой приятел ми сподели, че мъжете никога не преживяват жените. Повечето, разбира се. Изказа се, че жените сме много по-склонни да "превключим" от графа "любим" към графа "някой-си" човек и да преминем на следващия, без да ни трепнат очните мускули. Докато мъжете, ако обичат веднъж, никога няма да спрат и ще са там за нас, независимо в каква форма ни обичат. Но, има и още нещо – вечното мълчание и "чувствоприкриване" (лична моя дума) у мъжете. Моментите, които трябва да четем знаци.
Може да се каже, че всяко преживяване зависи от човека. Той колко е склонен да обича, той колко е склонен да помни. Дори не толкова от човека до него. Разбира се, предполагам се случва да обичаме някои хора повече от други. Мисълта за преживяването в общи линии е доста преекспонирана. В повечето случаи мненията на околните ни карат да се чувстваме зле, че не можем да преживеем някого – приемаме се като незрели, безсилни, опитваме се да го прикрием, да отричаме.
Да, но когато имаме несъвършенства по лицето и ги прикрием с фон дьо тен, те си стоят там, независимо, че са покрити. Така че когато отстраняваме грима вечер, тях пак ги има. Да не успееш да преживееш някой, не означава, че си инфантилен и незрял – означава, че не само си зрял, но и можеш, знаеш как да обичаш. Да не можеш да преживееш някой не значи да се терзаеш денонощно в мисли за него, в трескави и безсънни нощи, означава, че ти не си го забравил, че ще си там за него, че винаги ще го обичаш. Искам да добавя само няколко прости неща, които мисля, че вършат работа в тази ситуация.
* Не се плашете от това и не се опитвайте да спестите истината на себе си – няма нещо по-нормално.
* Бъдете горди, че не сте способни просто така да забравяте хората, които докосват живота ви.
* Не мислете, че не сте зрели.
* Не се опитвайте да замаскирате по какъвто и да е било начин нещата.
* Не пречете на незабравимия от вас човек, обяснявайки му постоянно терзанията си – превърнете тази емоция в позитивна сила към самите вас.
* И дори ако с въпросния "непреживяем" човек никога не бъдете отново заедно, вие ще пазите толкова любов в самите вас, че няма как да не срещнете някой готов да я приеме.
Автор: Дияна Антова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
