Обичам мъжа си. Но обичам още много мъже. Обичам начина, по който ме карат да се чувствам.
Харесвана съм. Ухажват ме въпреки брачната халка, която предпазливо проблясва на дясната ми ръка.
Въпреки нея са галантни с мен, гледат ме в очите и гласовете им стават по-дрезгави, когато говорят с мен.
Правя любов с всички тях, но не и преди да са ме извели на романтична среща и да са ме завоювали така, както всеки мъж трябва да завоюва жена – с галантност, такт и богата обща култура.
Разговорите ни обаче се случват наум. Ресторантите, в които ходим, са прекалено скъпи, за да си помисля за тях, камо ли да ме заведе някой.
Мен – омъжената, с халката на пръста и игривия поглед.
Обичам мъжа си. Но обичам още много мъже, затова му изневерявам на ум. По-скоро живея още няколко живота, все на ум.
След домакинските задължения, когато къщата вече заблести така, както искам, си оставам време за себе си.
Взимам вана, винаги слагам лавандулово масло. Да, ваната ми е малко очукана, останала от буржоазното минало на наследствения ми апартамен, но си я държа. Заради усещането за лукс, което ми дава мига на потапянето в горещата вода и меката пяна.
Докато мъжът ми приготвя вечерята в кухнята, имам 20 минути за себе си, в които мога да съм всякоя, на ум.
Мога да съм по-смела, по-мълчалива, да отговоря рязко на шефа си или пък да се опитам да смекча настроението му с някоя женска хитринка.
Но най-вече мога да съм с други мъже, на друго място, да ме прегръщат чужди ръце и да си представям вкуса на чужди устни.
Понякога един обикновено разговор от деня се превръща вечер, във ваната, в прелюдия към страстен следобед, в който сме избягали от работа, взели сме си хотел и се наслаждаваме на усещането, че в света няма никой друг, съпруга ми и децата му не съществуват, само ние, само телата ни.
Друг път съм достатъчно смела, винаги на ум, да се обадя на един от мъжете от миналото ми. Онзи, който единствен остана необичан от мен преди да се омъжа.
Представям си, че и той, също като мен, пази в душата си едно ъгълче само за мен, чуди се какво ли би било ако... ако някога се срещнем, в друг град, уж случайно, а всъщност уговорено с няколко съобщения.
Водата изстива и е време да излизам. Или да влизам, както предпочитате. В реалния си живот.
Аз обичам мъжа си, но понякога му изневерявам на ум.
Автор: Карина В.
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".