Днес ѝ беше очакващо. Това нямаше абсолютно нищо общо с ледената берлинска зима, която не успяваше да стопи ентусиазма ѝ за танци, нито пък с факта, че се очакваше да бъде традиционен четвъртък, ден, преди официалното празнуване на двудневна открадната свобода преди повторното завръщане към ежедневието. Без обективна причина и индикации за наближаваща пролет, просто денят миришеше на предизвикателство. И то не закъсня.
Яна беше по природа интуитивно момиче с опасна склонност към любовна зависимост в емоционален и физически план, от тази, за която умните баби предупреждават внучките да се пазят, строгите майки се опасяват от залитване в неправилна посока, а по-големите сестри се надяват да изживеят първи, за да просветят в тайните на Ищар малките любопитки, които ги чакат с нетърпение на загасена лампа в детската стая с жадни за магия очи.
Ето такъв емоционален хаос искаше, измечтаваше и изживяваше Яна. Вече 24-годишна, тя имаше опит в Kлеопатрови съблазнявания, помнеше и поражения и победи на любовната писта и се учеше да прави пируети между неписани морални закони и ускорено сърцебиене при допира на топло танцуващо мъжко тяло. Отдавна не ѝ се налагаше да си припомня майчини или бабини съвети, защото сама си беше изградила безкомпромисна ценностна система без право на грешки, в която всичко беше пределно ясно.
Опасното беше единствено, че деспотичният черен списък на неуместни грешки имаше само един арбитър, самата тя, и той беше непреклонен и безкомпромисен, вграден в нея като подкожен чип с безотказно действие. Същият този четвъртък не предвиждаше повече от стандартен урок по танци с познат партньор, Виктор. Беше го избрала внимателно по критерии, покриващи танцовите му способности и задължителното условие да има щастлива връзка, която да предпази танцовата двойка от неуместни обърквания.
Не се бяха виждали отдавна заради лична ангажираност и от лоялност към любовните си партньори, за да не ощетяват никого с липса на внимание. Така тактични и праволинейни, те не се и замислиха за антиаргументи, когато спонтанно се роди идеята да отидат след урока да потанцуват в един приятен и доста посещаван салса клуб. Какво пък, няма по-безопасно от това да танцуваш със собствения си партньор, той предугажда вибрациите на тялото и излъчва гордостта на ТВОЯ партньор, послание, което държи далеч странични мераклии.
След приятелски разговор и обмяна на опит относно щастливото развитие на личните връзки, съвместното танцуване започна напълно естествено и непретенциозно. Той водеше кавалерски, тя се усмихваше по женски и всяко сполучливо или не дотам завъртане се превръщаше във водопад от съвместен смях. Скоро превключиха на кубинска салса, далеч по-неизискваща и даваща възможност за безброй импровизации, които и двамата умееха.
Виктор беше роден сред слънцето на колумбийската пъстрота и феерия, но бързо се беше адаптирал към немската пресметливост и в желанието да създаде собствен прототип на НЕтипичен латино, беше всичко останало, но не и съблазнител. Тези си пориви анализираше със същата прецизност, с която формулираше докторската си работа към Хумболдския университет. При него всичко беше в повече: и анализаторските качества на мултинационален политолог, и спонтанната музикална интерпретация на салса-ритми, и този излишък от дадености го затваряше в кръг на самоизключващи се противоречия.
Може би затова бе избрал да танцува точно с Яна. Нейният български характер я противопоставяше на берлинския студ и някак естествено я приближаваше към слънцето, като същевременно запазваше пъзелния ѝ характер, който той все не успяваше тотално да разгадае. Следващите няколко часа се приплъзнаха по затоплените им тела и се надпреварваха с пулса на времето. Дансингът се изпразваше обратнопропорционално на инерцията на танцуващата двойка, която се чувстваше все по-удобно в съвместна прегръдка, която улесняваше воденето на Виктор, подчиняваше опърничавостта на Яна и някак се превърна в естествен допир и все по-пълен синхрон.
Постепенно напрежението на борба със заучени фигури отстъпи на красивата бачата, в която умело се движи двойка, която танцува така, сякаш е влюбена. В хореографията ѝ са вплетени полуявни усмивки, загатната ласка по косата, небрежно облягане с ръка върху крака на другия и несъзнателно впиване на женски нокти в топлия мъжки врат. Сякаш напук на телесната красота, диджеят смени ритмите с хектична салса, такава заизглежда тя на фона на движенията до момента. Затова и те останаха вплетени един в друг, просто беше естествено, вярваха си и се усещаха. Бяха притиснали слепоочия с такава страст, че една влажна капка неизреченост се спусна по скулите им и се раздвои по брадичките им.
Вече нямаше значение каква музика изисква от тях дистанция, те танцуваха по вътрешни акорди. Очевидно твърде дълго бяха притискали затворени клепачи, защото едва в 02,00 часа забелязаха, че са единствените енергийни полюси на една батерия, които се зареждат един от друг и така са се вглъбили, че са останали сами на целия дансинг, в компанията единствено на персонала, който е раздвоен между задоволство да ги гледа и желание да затвори заведението. Охраната им кимва и им подказва, че е време да тръгват. Те с нежелание и малка доза гузна съвест забелязват, че някак неусетно са нарушили всичките си вътрешни парадигми за благоприличие.
Намятат бързо вълнените блузи върху екзотичните дрехи за танци, сменят обувките и се прегръщат за последен танц. Нито неуместната музика, нито неудобните дрехи, нито горещите тела под пуловерите са достатъчен аргумент, за да спрат да танцуват. Вече на са облегнати един на друг, а са един в друг. Той нежно я повежда към центъра на енергията на двамата, спускат телесна вълна по съединени тела и отново влизат в ролята на влюбена двойка, забравяйки, че играят. Той ръководи ханша ѝ с китки и го движи нежно по ерекриралия си пенис, но без да е грозно. Няма капчица перверзия или мръсни помисли, просто са достигнали една емоционална нирвана, в която тялото е над смисъла.
Яна се усмихва на абсурдността на цялата ситуация като хипнотизирана, той я ръководи на дансинга с лице към огледалото, докато тя е с гръб към него, така тялото й не е защитено от погледа му, но това също протича естествено. Не прекрачват норми, не смеят да развалят красотата на момента дори с целувка, защото тя би значела да предадат други любими същества. Просто танцуват, носят се, някъде над смисъла, обещанията, вината... Енергията им така се е обединила, че ги е споила и те достигат до форма на интимност, каквато не са смятали за възможна.
Светлината угасва, те се прегръщат, опитомени един от друг чрез безценния подарък, целуват се по бузата преди да се разделят и си пожелават лека нощ с интонация, която говори само едно... "Благодаря ти, беше истинско!".
Автор: Анна Симитчиева
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
