Искам да ти кажа толкова много неща, а някак все не ми достига времето. Забързани, уморени и разтревожени за всички неща около нас, сякаш отдавна всеки живее в свой собствен свят. Казваме си всичко набързо за деня, всеки за своите ядове и проблеми и това е. Дните се сменят като на лента, прожектирана отново и отново, специално за нас.
Същите разговори, същите терзания и надежди, един и същи разговор по телефона, а ние седим на първи ред пред големия екран на живота и не помръдваме. Научили сме си репликите до болка. Две-три минути за обичайните въпроси и отговори: "Какво правиш?", "Какво ще вечеряме?", "Докога си на работа?" и край. Бърза целувка за "Довиждане", една за "Здравей" и последната за "Лека нощ". Денят е започнал и приключил, както вчера, както онзи ден, както ще бъде и утре. И ако това не е най-голямата любов на света, здраве му кажи.
Няма време за излишни думи, няма време за излишна нежност, нямаме време един за друг. Живеем като двама съквартиранти, споделящи общите принадлежности в къщата. Всеки отлично си знае ролята и задълженията, нищо не се пропуска и графикът е изпълнен за деня.
Любовта е окачена на една от закачалките в гардероба, редом до твоите и моите дрехи и всеки от нас е спокоен, че тя е грижливо прибрана на сигурно място, покрита с найлон, за да не прашляса. За спомен от нежността и обичта си имаме множество албуми със снимки, събирани през годините, взираме се в тях с недоумение, какви сме били и какви сме сега, колко сме се променили с годините.
И след това ги затваряме с тъжна въздишка и отново ги прибираме в този същия гардероб, на рафта, който стои точно над закачалките, там където сме прибрали и любовта. И това е - спомен, въздишка, смях и съжаление - и отново всичко грижливо прибрано, сякаш ни пречи, сякаш е само част от авоарите ни.
И този ден с нищо не е по-различен от предишните, нищо няма да го извади от коловозите, след малко ти ще се обадиш като всеки ден, точно в този час, ще зададеш въпросите от вече познатия ни сценарий, две-три думи набързо, а на мен все така ще ми се иска да ти кажа толкова много неща.
Автор: Ася Манолова
Edna търси най-талантливите писатели сред своите читатели! Изпращайте специално написани за нас текстове на edna@netinfo.bg, а одобрените ще публикуваме в рубриката "Из edna@".
